Когато дошла Смъртта, тя била лишена от всички досегашни ограничения и предубеждения. Използвали се всякакви възможни оръжия и никой не мислел за последствията.
35 страница:
В заключение трябва да кажем, че погледнато ретроспективно, веднъж изобретено, всяко оръжие рано или късно влиза в употреба. Все пак, не бива да забравяме, че в онези далечни времена от края на двадесети и началото на двадесет и първи век, на оръжията, каквито и да са те по природа, се е гледало първо като на средство за защита. Обществената нагласа клоняла към мнението, че едно разумно общество не би си позволило лукса само да предизвика своя Армагедон. Но обществото никога не е разумно — то може да е рационално, да притежава обществено съзнание, да бъде улегнало, но не и разумно. В арсенала на всяка нация винаги са съществували такива разрушителни сили като недоверието и омразата…
3 страница:
Равносметката от Малката смърт е четири милиона убити — главно в Западна Европа и Англия. За разлика от нея, Смъртта приключила с 2.5 милиарда жертви и тази цифра все още подлежи на уточняване, защото никой не е „преброил“ труповете. Да не говорим за безбройните изпарени на място…
Патриша се огледа уплашено.
— Но това е ужасно — прошепна тя.
— По-добре си почини малко — посъветва я Ланиер.
— Не… още не. — Тя продължи да прелиства книгата напред-назад…
345 страница:
Налага се изводът, че морските сражения нерядко завършвали по прищявка на съдбата. По време на Малката смърт значително количество подводници били преследвани и потопявани, почти до момента на капитулацията, но големите флотилии си разменяли само дистанцирани удари. Известно е, че при широкомащабните военни конфликти, на морските сили се пада тежката задача да встъпят първи в бой. Битките в Средиземно море, Персийския залив, Североизточния Пасифик и Атлантическия океан били краткотрайни и ожесточени. Рядко имало живи победители. По време на Смъртта, морските сражения траели от половин до един час, а немалко от тях продължили само пет-десет минути. Всъщност, още до края на първия ден от войната и двата враждуващи блока на практика се лишили от своите военни сили с морско базиране. Това били последните огромни военни флотилии, което браздели водите на земните океани и радиоактивните отпадъци, които останали след разрушаването им, продължават да замърсяват морската шир дори сега, 130 години по-късно.
400 страница:
Във втората половина на двадесети век постепенно придобивало популярност движението на привържениците на идеята за връщане към природата. Тези хора — обикновено в групи от петдесет-сто човека — се заселвали в някой изолиран край на света, обявявали го за своя неприкосновена територия и предричали назряващо глобално бедствие, след което цивилизацията щяла да изчезне и да настъпи анархия. Изграждали специални убежища, където съхранявали хранителни припаси и оръжия, готвели се да оцеляват в екстремални условия, издигали не само морални, но и материални бариери между себе си и обществото — с други думи, напълно олицетворявали синдрома, който Орсън Хамил определил като „консервативната болест на двадесети век“. Тук не е мястото да търсим причините за тази болест, която пробуждала у хората стремежа към индивидуално оцеляване и го превръщала в най-висша форма на идеология и където способността да убиваш се смятала за достойнство.
В едно усамотенците грешали — и били прави. Катастрофата наистина настъпила и по-голяма част от света била унищожена, но дори през Дългата зима, която последвала, цивилизацията не рухнала под ударите на анархията. По-скоро обратното — по време на суровата зима се родили и укрепнали нови, значително по-кооперативни и гъвкави общества. На животът се гледало като на божествен и скъпоценен дар, а всички оцелели след Смъртта се смятали за кръвни братя. Разбирателството между хората и взаимопомощта се превърнали в основни нравствени ценности, защото никой не можел да преживее тези трудни времена без подкрепата на околните. Усамотенците, както ги наричали — тежко въоръжени и враждебно настроени към другите оцелели след конфликта — скоро се превърнали във фокус на всеобщата омраза и презрение.