Пет години след края на Смъртта, повечето лагери на усамотенци били разбити, а умопобърканите членове на сектата или загивали, или попадали в плен. Немалко усамотенци получавали сурови присъди за престъпления срещу човечеството — и по-точно за отказ да сътрудничат при възстановяването на цивилизацията. Постепенно чистката обхванала всички, които защитавали правото да се носи и употребява оръжие и дори се прехвърлила върху групите, където високите технологии все още били на почит.
Военният персонал, който имал късмета да оцелее след войната, бил подложен на насилствено превъзпитание.
Значителен пример за тези промени и най-вече за отношението на оцелелите към ужасите, които донесла Смъртта, бил съдебният процес от 2015 г. — когато висши политически и военни ръководители както от Западния, така и от Източния блок били съдени по обвинение в геноцид срещу цялото човечество.
Струваше й се, че сънува. Тя затвори книгата и се подпря уморено. Възможно ли бе това — седеше тук, в малката кабина и четеше книга за събития, които още не бяха се случили — но бяха далечно минало за една друга вселена.
Тя преглътна мъчително заседналата в гърлото й буца. Ако беше истина, ако наистина предстоеше да се случи, тогава трябваше да се направи нещо. Тя отново разтвори книгата на последните страници, където бяха притурките.
На страница 567 откри онова, което търсеше. Тук, в продължение на две страници, имаше подробен списък на всички градове, които са били подложени на бомбардировки, с приблизителния брой на жертвите — ранени и убити. Намери графата за Калифорния — двадесет и пет града, всички поразени. Лос Анджелис — двадесет и три атомни бомби, за период от две седмици. (Тук имаше звездичка и за първи път срещна непонятната бележка под линия „гърч“). Санта Барбара — две бомби, Сан Франциско, включително Оукленд, Сан Хосе и Сънивейл — двадесет, за период от три дни. Сан Диего — петнадесет. Лонг Бийч — десет. Сакраменто — една, Фресно — една, Космическият център Вандерберг — дванадесет, част от които върху крайбрежието.
Поразени в близост до големите градове военно-въздушни бази, включително и някои цивилни, които биха могли да се използват за военни цели — петдесет и три. Всички космически центрове на планетата са били сринати със земята, дори в страни, които не участвали пряко в конфликта (отново звездичка и обяснението „гърч“).
Патриша почувства, че й се завива свят. Книгата сякаш се смаляваше пред очите й. Стори й се, че се намира в мрачен тунел, без да губи осезание, само дето между нея и околния свят имаше плътна стена. Тя е Патриша Луиза Васкес, на двадесет и четири години, а това означава, че животът все още е пред нея. Родителите й бяха още млади, поне така вярваше. И Пол, с него едва започваха да се опознават, да привикват един към друг — Пол също беше в безопасност.
Само че всички те живееха в зони, които щяха да бъдат (можеха да бъдат) бомбардирани и заличени от лицето на Земята.
А изглеждаше толкова просто. Трябваше само да вземе тази книга със себе си, когато си тръгва — това ще е скоро, след няколко дни. Да я отнесе на Земята и да я покаже на хората. (Дали някой вече не бе го сторил?)
И ако наистина двете вселени толкова много си приличат, тогава хората щяха да бъдат принудени да вземат мерки. Пред лицето на тази смъртоносна заплаха, щяха да предприемат тотално разоръжаване, да си простят за всичко: Господи, съжалявам, че стигнахме до там, хайде да приемем това предупреждение като Божествена милост и да…
— О, майчице! — тя затвори книгата и стана.
Ланиер я изведе на разходка в парка пред библиотеката. Тя плака пет минути, после се съвзе. Измъчваха я стотици въпроси, но все не можеше да ги формулира точно. А дори и да научеше отговорите, това едва ли бия успокоило…
— Някой правил ли е сравнения? Искам да кажа, между тяхната история и нашата? — попита тя.
— Да — отвърна Ланиер. — Аз, а и Такахаши също.
— И той ли е от посветените?