Выбрать главу

В сянката на увисналата ниско над нея преобърната чиния, от земята се подаваше цилиндрично, подобно на запушалка тяло, с бронзов капак отгоре. Такахаши премина по капака, за да й покаже, че няма никаква опасност. Патриша го последва, като не откъсваше поглед от екрана на мултиметъра. Никакви промени.

— Някакви идеи за силата, която държи чинията горе? — попита тя. Фарли и Каролсон само вдигнаха рамене. Морските пехотинци се натръшкаха в пясъка наблизо и се заоглеждаха с досада.

— Може би въпросът не е съвсем точен — рече Такахаши. — Вгледай се внимателно в материала, от който са направени чинията и запушалката. Доколкото имахме възможност да определим, субстанцията е същата като на коридорните стени.

Патриша коленичи и прокара длан по повърхността на запушалката. Отблизо цветът й не беше съвсем бронзов. На места се виждаха червени и зелени жилки, дори черни петна, които се преливаха едно с друго.

— И тук ли променена геометрия? — попита Патриша.

— Във всеки случай, това не е материя — обади се Каролсон. — Стигнахме до този извод малко след като изследвахме стените.

— Не ни беше никак лесно да привикнем с идеята, че пространството може да се използва като строителен материал — призна си Такахаши. — Фарли кимна съчувствено.

— Вярвам ви — съгласи се Патриша. — Преди четири години публикувах статия по този въпрос. Според мен, ако съществува закономерност, която да възпрепятства заемането на някакво определено състояние при гнездовидните вселени, то като последствие от трайното неутрализиране на пространствените трансформации би трябвало да се формира непроницаема бариера.

Такахаши се усмихна, но Фарли и Каролсон я гледаха шашардисани.

— И така, — обади се Такахаши — ясно е, че нищо не подпира чинията. Всъщност, тя не съществува от гледна точка на реалността. Това е само пространствено изразена форма от вероятности. Звучи логично, нали?

— Уф — махна с ръка Фарли.

Лейк седеше в центъра на тапата, положил лазерната пушка на колене.

— Не че съм кой знае какъв специалист — подвикна той. — Но това под мен изглежда съвсем солидно. Дори не е хлъзгаво.

— Добре казано — кимна Патриша. Тя протегна ръка и докосна тапата. — Изглежда, че вероятностните състояния не са напълно отделени от материята. Трябва да съществува някаква точка на пресичане, в резултат на която е възникнала тази напълно материална повърхност. — Тя опря датчика на мултиметъра в тапата. Отначало пи-показателят затрептя, после се успокои на 3.141487233 период. — Тук пи е по-ниско — съобщи им тя. Прегледа и останалите константи. — Гравитационната константа е номинална, също както и скоростта на електромагнитната радиация.

— Н-снижаването?

— Непроменено. Каква роля са изпълнявали тези кладенци?

— Не можахме да определим, защото са запушени.

— Може би осъществяват достъп до нещо извън коридора — предположи Такахаши. — Засега решихме да не проучваме тази възможност. Ясно е обаче, че на времето кладенците не са били запушени, а пясъкът е бил отблъскван от силово поле. Единственото явление, което забелязахме, бе червената светлина, която блика от всеки един от кладенците. Опитахме да огледаме вътрешността, като изпратихме малък хеликоптер с дистанционно управление, но той не се върна. Изгубихме го от погледите още щом се отдалечи на десетина метра. Отказахме се да изпращаме втори.

— Мъдро — кимна Каролсон.

Все още настанен върху запушалката на кладенеца, Лейк извика безгрижно:

— Хората ми са готови да слязат долу, когато пожелаете.

— Разбрахме ви, лейтенант — отвърна Каролсон. — Но имаме сериозни причини да не избързваме.

— Дайте ми стабилен скафандър и подходящо оръжие и с още няколко човека съм готов да… — той се засмя.

— Наистина ли ще слезете? — попита Патриша и го погледна изненадано.

Лейк се подсмихна иронично.

— Стига да имаме поне известна представа за онова, което ни чака долу, защо не? Нали, момчета? — останалите войници кимнаха. — И без това службата е доста скучна.

— Извършихме някои пробни разкопки около кладенците — продължи Такахаши и посочи разровената почва край падината. После вдигна шепа пясък и го изсипа между пръстите си. — Почвата надолу е съвсем суха. Никакви микроорганизми, никакви по-големи форми на живот, никакви растения.