— Нападение от Земята и Луната?
Хофман поклати глава.
— Виж какво, това са дреболии, сравнени с главния въпрос. Имаме ли някакъв резултат от работата на Васкес? Спомена ли тя нещо за паралелни светове и алтернативни исторически събития?
— Нямаше кой знае колко време, та да говори за каквото и да било — отвърна Ланиер. — Ще узнаем, до няколко седмици.
— Склонна съм да разбера отношението на президента — намеси се Кронбъри. — И аз в началото изпитвах подобни съмнения. Ти как смяташ, Камъкът от нашето бъдеще ли идва?
— Не — каза Ланиер. — Камъкът идва от друга вселена, не от нашата. Това поне е сигурно. Разполагаме с едно очевидно различие.
— Че в миналото на Камъка не се е появявал Камък — каза Хага.
— Именно.
— Само че нямаме никаква представа какви промени в нашата история ще предизвика появата на Камъка.
— Едва ли ще са дребни — подхвърли Хофман. — И най-вече, със сигурност ще са към по-лошо. — Тя вдигна диска с надпис: „Промени във физиологията на растенията под влияние на светлината от плазмената тръба“ и я показа на Ланиер. — Имаш ли копие от това?
Ланиер кимна.
— Със С-код е. Съпоставени са данните от няколко източника и най-вече от библиотеката в трета кухина.
— За какво всъщност се касае? — попита Хага.
— За първите две седмици от войната.
Кронбъри го погледна стреснато.
Хофман придърпа компанела, превключи го на С-код, пъхна диска и прегледа набързо материала. Лицето й придоби пепеляв цвят.
— Досега не бях го чела — рече тя.
— Става въпрос главно за исторически снимков материал, заснет от въоръжените сили на враждуващите лагери. Някъде към края има и кратка хроника от Дългата зима.
— Значи вече не говорим за някаква теория — заяви Хага.
Ланиер поклати глава.
— Колко дълго е продължила… ще продължи зимата? — попита Кронбъри.
— Една до две години, що се отнася до най-драстичните промени.
Хага взе компанела от Кронбъри.
— Гарантираш ли, че този материал е от библиотеката в трета кухина?
Ланиер преглътна ядосано преди да отговори.
— Едва ли бих могъл да го изфабрикувам от въздуха.
— Разбира се — съгласи се Хофман. — Ако тези данни са достоверни — и ако нашите две вселени наистина си приличат, тогава ни остават само шестнадесет дни, така ли?
— Скоро ще узнаем сами — произнесе Ланиер. — Въпреки че предварителното познаване на събитията би могло да доведе до известни промени. Ако въобще стигнем до там.
— Насрочили сме среща с руснаците за утре следобед — каза Хофман. — С чисто информативен характер. Питаха дали ще присъстваш и ти. От агенцията на Хага положиха неимоверни усилия, за да получат одобрението на Министерството на отбраната за тази среща. Ако получим някакви обнадеждващи резултати, ще последва нова среща — на по-високо равнище. Стига да съумеем да убедим президента преди края на идната седмица. — Тя премигна уморено, загледана все така над рамото му — приличаше на стар и опитен войн пред поредното сражение.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Следващият етап от програмата бе градът в трета кухина.
След като се завърна от експедицията до първия пръстен от кладенци и след като се запозна подробно с всички книги, които Ланиер бе подбрал за нея в библиотеката на Александрия, Патриша вече усещаше, че плува в собствени води. Всичко това й приличаше на игра, на упражнение, на странна математическа задача, като онези, които бе решавала като малка.
Неведнъж през последните две седмици бе пресичала с влак под Шишарк, но нито веднъж не бе спирала — градът се охраняваше зорко. Едва сега имаше тази възможност.
Рупърт Такахаши я изпрати от подземната станция до приземния етаж.
В научната група Такахаши заемаше малко по-особено място. Въпреки че по призвание бе математик, той с лекота се прехвърляше от една специалност към друга, движен предимно от собствените си интереси. Също толкова често сменяше и групите, с които работеше. Беше нещо като енциклопедист, свързващо звено, което осъществява координацията между различните специалисти. Това обясняваше защо преди време бе работил с Римская върху първоначалната теория за възникването на коридора. Двамата намерили общ език, докато Такахаши проверявал статистическите заключения на Римская относно населеността на Камъка.
Град Шишарк бе изумителен, близо два века по-млад от Александрия и построен доста след като Камъкът потеглил на път, той съсредоточаваше архитектурната зрялост на обитателите на астероида, които по онова време вече са имали зад гърба си дълъг период на успешно експериментиране с обкръжаващата ги среда. При изграждането му, архитектите от Камъка си бяха позволили пълна свобода на идеите. Разглеждайки кухината като просторна долина, те опънали неимоверно здрави въжета между двата срещуположни полюса, на които закачили сгради с изящни очертания. Постепенно извиващите склонове били застроени с терасовидни постройки, дълги по десетина километра. Някои от сградите се издигаха чак до горните слоеве на атмосферата в кухината, където се разширяваха и задебеляваха като бейзболни бухалки.