А гласът продължаваше да нашепва тихо — обяснявайки всяка нова картина.
Прекара около половин час в Александрия, наблюдавайки дрехите, които хората носеха, лицата им, прическите, израженията докато говореха, походката. Някои елементи в облеклото й допаднаха. Други й се сториха прекалено пуритански — като дългите до земята рокли с качулки, оцветени в оранжево. Някои от жените имаха странни шестоъгълни татуировки на лявото си рамо…
(„?“)
(За информация относно обозначенията за професионална принадлежност и ранг, произнеси на глас или активирай следния код… )
… а други бяха привързали червени панделки със златисти бродерии на ръката си. Дрехите на мъжете не падаха по-долу що се отнася до пищността и физическата разлика между половете изглежда се бе стопила значително, в сравнение с нейното време и нейния свят.
Заслуша се в речта им. Звучеше й странно, особено когато говореха на английски — сякаш с известен уелски акцент.
(„На какъв език разговарям с… тази програма и как се разбираме?“)
(Езикът е английски от края на двадесет и първи век, най-ранният код за общуване, който ни е познат. Избран бе защото заговорихте на този език преди задействане на програмата.)
Докато отделните етнически групи все още общували на своя майчин език, немалка част от жителите прибягвали до общоприети форми на комуникация, създадени с течение на времето вследствие на сливане и мутация на различните езикови форми. Тук програмата си позволи кратко отклонение, за да се поспре на модните тенденции в езиците, които за щастие се оказвали доста кратковременни. Честите промени били възможни благодарение на усъвършенстваните методи за изучаване на езика, както и на обучаващи програми от типа на използваната в тази библиотека. Така всеки можел да научи от един до няколко нови езика в рамките само на два-три часа, или дори на минути.
Що се отнася до писмения език — измененията бяха в две посоки — както към значително опростяване, така и (за нейна изненада) към поява на нови, доста сложни форми.
(Пред вас е прочутият площад „Надер“, спечелил не една награда за архитектурно съвършенство още във времето, преди Шишарк да напусне околностите на Земята… )
Тя се заслуша внимателно, погълната от преживяването. Мъжете носеха къси вълнени поли, но се срещаха и такива с типични бизнес-костюми, които щяха да изглеждат съвсем нормално по улиците на Лос Анджелис. Обувките изглежда бяха излезли от мода, може би благодарение на съвършената чистота по улиците.
(Ами социалното разделение? Гетата и бедняшките квартали?)
Сцената бързо се смени.
(Както в пределите на Александрия, така и на целия Камък, идеята за социалното неравенство е непозната. Някои от кварталите бяха изключени от градската система за обслужване. Жителите на тези квартали доброволно се лишаваха от модерните удобства и отказваха да използват свръхтехнологичните домакински уреди. Желанията им се спазваха стриктно, немалка част от тях бяха почетни граждани, обединени от вярата, че именно техническият напредък е довел до Смъртта, докато Бог ни е завещал да живеем без помощта на онези изобретения на човечеството, които са били остро заклеймени в трудовете на Благородния Надер и неговите Апостоли от планината.)
Вече на няколко пъти Патриша срещаше името Надер, но й беше необходимо известно време, докато разучи механизма за „препратки“ по определена тема. Веднага щом се запозна с него, тя поиска допълнителни сведения по някои въпроси, които жителите на Камъка биха сметнали за банални. Случайно или не, въпросите й стартираха елементарна, сбита история на Камъка и на времето между края на Смъртта и конструкцията на Шишарк.
Остана изненадана, когато научи, че Благородният Надер е всъщност не друг, а Ралф Надер — прочут адвокат и общественик от края на шейсетте години на двадесети век. Все още беше жив — в нейното време, на Земята — но в хрониките на библиотеката името му винаги се споменаваше с благоговение и почит. Наричаха го или „Благородният Надер“, или „Добрият човек“. Надеритите — хората, които бяха приели името му и неговото учение — представляваха могъща политическа групировка, съществувала от векове. Всъщност… щеше да просъществува векове наред. Тя си даде дума за в бъдеще да използва физическата концепция за времето, според която събитията се подреждаха хронологично по хода на времевата ос, а не се разхвърляха хаотично в миналото, настоящето и бъдещето.