— Седми — произнесе той. — И двамата.
Подът под краката им изчезна. Летяха нагоре в шахтата, без никаква видима подпора. С изключение на плъзгащите се край тях стени нямаше никакво усещаше за движение. Патриша ококори изплашено очи и се вкопчи в ръката на Такахаши. След като напуснаха вестибюла отвсякъде се виждаше само глуха стена. По нищо не можеше да определи колко етажа са изкачили.
— Ще отнеме само няколко секунди — каза той. — Хареса ли ти? Не зная в колко романа като малък съм чел за подобен транспортен способ. Но тук, в град Шишарк, той е реалност. — За първи път Патриша долавяше радост в гласа му. Изглеждаше искрено заинтригуван от реакцията й. Още един изпит, помисли си тя. Я да видим, дали няма да се разплаче момичето.
Пусна ръката му и в същия миг част от стената пред тях стана прозрачна. Бавно и гладко се изравниха с пода на седми етаж.
Патриша преглътна мъчително.
— Изумена съм — призна тя — колко добре функционира всичко тук, за разлика от втора кухина.
Такахаши кимна, сякаш ставаше дума за интересен проблем, но изглежда нямаше какво да добави към коментара й.
— Последвай ме — предложи той.
Коридорът извиваше в двете посоки и беше оцветен в приятни зелени тонове. Вървяха, а кръгът от ярка светлина, който падаше от тавана, ги следваше неизменно. Патриша погледна надолу и забеляза, че краката й докосват някаква невидима плоскост разположена на сантиметри над пода на коридора.
— Ами ние вървим във въздуха — възкликна тя и се усмихна неспокойно.
— Любимата илюзия на предишните. След време започва да ти омръзва. — Спряха и Такахаши посочи пода вдясно от тях, където блестеше цифрата „756“. — Това е вратата, която търсихме. А сега, направи ми една услуга. Протегни ръка и докосни стената — където пожелаеш.
Тя вдигна ръка и я опря в гладката стена. Внезапно пред нея се появи широк близо метър отвор, зад който се виждаше бяла стая.
— Археолозите са я открили съвсем случайно. По всичко изглежда, че помещението е било вакантно преди преселението. Всички останали врати в сградата са заключени с персонални кодове и са блокирани за нежелани посетители. Освен това, ако не си опитала, ще ти е интересно да узнаеш, че в библиотеките няма никаква информация относно жилищата на предишните обитатели на град Шишарк. Заповядай.
Патриша го последва в предверието. Стаите бяха съвсем голи, с бели стени и странни геометрични предмети, които приличаха на кресла, легла и маси.
— Колко неуютно — промърмори тя, докато оглеждаше лишените от прозорци стени. Имаше и ниски широки легла, които приличаха на пейки.
Единственият предмет в стаята, който не беше оцветен в бяло, бе хромираната капка на пиедестала. Патриша спря пред нея.
— Също като онези в библиотеката.
Такахаши кимна.
— Забрави за него — той посочи малката черна кутия, прикрепена към основата на пиедестала. — Опиташ ли да го включиш и ще задействаш сигналната инсталация.
— Това домашен монитор за връзка с библиотеката ли е?
— Така предполагаме.
— Работи ли?
— Доколкото ни е известно. Никой не е опитвал. Попитай Гари.
— А защо няма прозорци? Сигурно апартаментът е вътрешен?
— Никой от апартаментите не е снабден с прозорци.
— Ами защо е толкова грозен?
— Ако имаш пред вид празен, това е понеже никой не е поръчал желаното обкръжение. Апартаментът е бил вакантен.
— И как се извършва декорирането?
— Вероятно след като бъде взет под наем. Поръчката може да се извърши и устно.
— Страхотно — въздъхна Патриша. — Успяхте ли да влезете в някой от останалите апартаменти?
— Не и в трета кухина. Запечатани са като шампанско.
— А този как открихме? По случайност?
— Йитшак Якоб обиколил всички етажи на сградата. Единствено пред този апартамент имало светещ номер.
— Как тогава предишните са знаели дали има някой в апартамента?
— Може би с приближаването номерът светвал, или се отваряла вратата? Или пък е имало други способи. Все още не сме наясно дори с най-обикновените факти.
Щом не сме наясно с най-обикновените факти, помисли си Патриша, как тогава ще разберем сложните неща… шестата кухина, коридора?
— Ще се върнем по същия път — каза Такахаши. — Дано да успеем преди началото на срещата.
Стигнаха минута преди началото. Столовата в лагера на научната група бе подредена за срещата, отпред бе издигната ниска платформа с катедра, която гледаше към редиците от столове. Римская стоеше на платформата в очакване залата да се изпълни.