— Но няма да отречете, че те съществуват.
— И да е така, ние не сме посветени в тях.
Ланиер почувства, че сърцето му спира. Ненавиждаше лъжите, дори когато без тях не можеше. Най-много от всичко ненавиждаше, когато е ням и безсилен свидетел на лъжа. Но и той, както Кронбъри и Хага, не гореше от желание руснаците да научат всичко за съдържанието на библиотеките.
Юри Керзински — руснакът, седнал най-близо до Фьодоровски — се наклони и му прошепна нещо. Фьодоровски кимна.
— Господин Ланиер, — каза той — отричате ли съществуването на подобна информация?
— Не зная нищо за това — отвърна Ланиер.
— Но ще признаете, предполагам, че ако такава информация наистина съществува и ако вие разполагате с нея, ако притежавате сведения за споменатото събитие с точност до час, ако са ви известни обстоятелствата и последствията от тях, вие бихте разполагали с огромно стратегическо преимущество и същевременно щяхте да сте изложен на неимоверно нервно напрежение, нали?
— Предполагам, че да — кимна Ланиер.
Хага реши, че е време да се намеси.
— Не смятам, че можете да се отнасяте с господин Ланиер…
— Съжалявам — кимна Фьодоровски. — Моля за извинение. Но проблемът, който обсъждаме, според мен стои по-високо от всякакви чувства.
Керзински се изправи неочаквано.
— Господа. Давате ли си сметка, че отношенията между нашите държави са изострени до степен, надхвърляща дори периода преди 1990 година? Според нас проблемите, които съществуват около в Камъка, заплашват световния мир. Именно Камъкът е епицентър на нарастващото напрежение, особено във връзка със сведенията за библиотеките. Едно е ясно, че не ще можем да решим тези проблеми на нашето ниво. Ето защо не виждам смисъл от по-нататъшен диалог.
— Господин Керзински, — отвърна Хофман — тук разполагам с един документ, който би трябвало да бъде показан на вашия генерален секретар. В него се говори ясно и точно за правата и задълженията на всички учени, участващи в експедицията на Камъка. Основавайки се на този документ, смело мога да твърдя, че вашите учени никога не са били подлагани на унижения.
Керзински поклати глава и чукна с пръст по масата.
— Вече не се интересуваме от подобни формалности. Въпросът не е в унижението. Въпросът е в библиотеките. По-нататъшните разговори трябва да продължат на официално равнище. Можем само да се надяваме, че ще доведат до положителни резултати.
Четиримата се изправиха и Хага ги изпрати до вратата.
Отвън ги пое един от агентите. Хага затвори вратата и се обърна към другите.
— Това е положението — каза той.
— Призлява ми — произнесе подтиснато Ланиер.
— Така ли? — Кронбъри се надигна от креслото. — И какво според вас, трябваше да направим? Вие сте виновен за всичко това, не смятате ли? Вие изпуснахте юздите на охраната и сега ние трябва да се справяме с тази бъркотия… с тази проклета дипломатическа катастрофа. Защо въобще ви трябваше да отваряте тези библиотеки? Не можахте ли да подушите какви неприятности ще ни докарат? Аз щях да ги подуша отдалеч, Бога ми. Онова място сигурно направо вони.
— Млъквай, Алис — рече тихо Хофман. — Престани да се държиш като задник.
Кронбъри я погледна облещено, после седна и запали цигара. Ръцете й едва забележимо трепереха.
Ние сме като деца, които си играят с истински пистолети, помисли си Ланиер. Май не ни е мястото тук.
— Президентът ми звъня вчера — каза Хофман. — Беше ужасно разгневен за библиотеките. Настоява да бъдат затворени и незабавно да бъде преустановена изследователската работа. Каза, че сме изпуснали събитията от контрол и аз съм склонна да се съглася с него. Не мисля, че Гари носи повече вина от нас. Както и да е, президентът смята да поиска от сенатската комисия по изучаване на Камъка да спре всички изследвания до ново нареждане. Руснаците май ще получат накрая онова, което искат.
— Колко време имаме? — попита Ланиер.
— Докато заповедта премине през всички инстанции? Може би седмица.
Ланиер се засмя и поклати глава.
— Какво толкова весело има? — попита го Кронбъри и изпусна ядно облак дим.
— Според записките до войната остават само две седмици.
Същата вечер Хофман покани Ланиер в кабинета си за да пийнат и да си поприказват. Ланиер пристигна в седем, след лека вечеря в столовата на Лабораторията за Ракетни Двигатели и отново бе проверен от поста на вратата. Кабинетът на Хофман имаше същия модернистичен спартански вид, както и апартамента й в Ню Йорк, единствената разлика бяха лавиците с дискове.