— Президентът пипа по-бързо, отколкото предполагах — рече Хофман. — По някое време утре ще ти наредят да затвориш библиотеките. Той иска да убеди руснаците, че сме готови за нови преговори.
— Това е лудост — поклати глава Ланиер.
— Не точно. По-скоро политика. Човекът има страхотни проблеми. Аз ли го казах това? Ами да. Струва ми се, че започвам да го разбирам. Май се напих. Всъщност, какво значение?
— Уверен съм, че има значение.
— Тогава постъпи както желаеш. Ще изминат няколко седмици, преди онези да научат и да те свалят. — Тя се усмихна. — Ще ми съобщиш веднага щом Васкес даде първите резултати, нали? Все още не сме изиграли всички карти. На моя страна са няколко сенатори и висши военни.
— Разчитай на мен — кимна той и прибра бележката.
Тя отвори вратата.
— Довиждане, Гари.
Агентът отвън го погледна безизразно.
Наистина ли искам да зная?
Трябваше.
Трябваше да се върне на Камъка и да бъде готов за онова, което предстоеше.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Хайнеман пилотираше свика — самолета с вертикално излитане и кацане сам, като използваше ракетния двигател за да придвижва тръбохода по посока на оста от прохода в първа кухина. Само преди четиридесет минути бе прикачил тръбохода за свика на платформата в южния проход. „Земята“ го заобикаляше от всички страни и в началото предизвикваше слабо замайване и загуба на ориентация. Но привикна бързо.
Използвайки позивните на радиофаровете, издигнати във всяка от кухините, които се засичаха автоматично от компютърния навигатор на свика, той можеше да определи местоположението си с точност до сантиметри. Особено внимание изискваше прехвърлянето на сложния летателен апарат от една кухина в следващата — при маневрирането прибягваше до страничните реактивни двигатели на тръбохода.
Приближаването до всеки проход бе свързано с известно напрежение, от което космите на врата му настръхваха. Отворите в центъра на огромните сферични полюси изглеждаха толкова миниатюрни, а всъщност бяха с размери на футболно игрище.
Ето, че вече се носеше уверено над готическия пейзаж в пета кухина, заобиколен от планини и клисури. След като навлезе в прохода между пета и шеста кухина, той изпрати съобщение до екипажа от инженери, който го очакваше на площадката под сингуларната на седма кухина: „Пригответе се. До няколко минути съм при вас“. Изчака да получи потвърждение, сетне вдигна капака на контролния пулт и се захвана с настройката.
Идеята беше негова, искаше сам да се увери, че всичко е изпипано както трябва.
От аеродинамична гледна точка двата скачени летателни апарата притежаваха ужасни характеристики, но в действителност да се лети не беше особено трудно. Силно разредената атмосфера в близост до оста на Камъка не създаваше никакво съпротивление.
От главата му не излизаше последният етап на операцията. Монтажът върху сингуларната щеше да е най-непредсказуемата част. Стабилизират ли го веднъж, Хайнеман възнамеряваше лично да провери работата на притисквателните клампи, като измине участъка до тридесет и първия километър. Спускането, особено навътре в коридора, нямаше да е толкова трудно — можеше да се снижава както по права линия, така и спираловидно, следвайки коридорните стени.
След разскачването свикът щеше да се отдалечи от тръбохода с помощта на маневрените двигатели, захранвани с водороден прекис. Сетне щеше да премине в свободно падане, срещу постепенно увеличаващо се атмосферно съпротивление, което щеше да се увеличи рязко на нивото на плазмената тръба — приблизително на двадесет и два километра от повърхността на коридора и на три километра от оста. Първият километър вътре в атмосферата щеше да е най-рискован, заради въздушните течения и загряването на обшивката — очевидно бъдещият пилот на свика трябваше отрано да се раздели с навиците, придобити над Земята.
Конструкторите се бяха постарали да изчислят възможния разход на гориво. Самолетът беше в състояние да извърши двадесет излитания и кацания и да лети приблизително четири хиляди километра при крайцерска скорост, преди да се наложи повторно зареждане от резервоарите за кислород и водороден прекис в тръбохода. С пълни резервоари, тръбоходът можеше да зарежда свика до пет пъти. Що се отнася до самия тръбоход, монтиран върху сингуларната той можеше да се движи неограничено, използвайки ефекта на пространствена трансформация.
В момента и двата апарата летяха съвсем празни. Зареждането щеше да стане на площадката в седма кухина, веднага след пристигане.
Шестата кухина се въртеше бавно наоколо — един почти цилиндричен ландшафт, само разположените тук-там петна с правилна геометрична форма сочеха местоположението на машините, за които бе научил едва преди три дни.