Имаше чувството, че археолозите и физиците се бяха наговорили да пазят в тайна от него най-интересните феномени на Камъка, само за да го дразнят. „Няма никакви транспортни машини — убеждаваше го Каролсон. — Останалото едва ли ще ти бъде интересно.“ Той стисна зъби, после въздъхна и си подсвирна. Машините в шеста кухина бяха истинско предизвикателство. Не беше мечтал, че някога ще види нещо подобно, даже след като попадна на Камъка. За малко да забрави, че се намира в кабината на свика.
Последният проход се приближаваше доста бързо. Той намали скоростта на скачените апарати и коригира курса. Стига да вземеше в пред вид възходящото въздушно течение, както и честите промени в гравитационното поле, предизвикани от близостта на Земята, нямаше да е трудно да насочи отвора на тръбохода към сингуларната, да го забави и след долепването на клампите да извърши първите реални изпитания.
— Ето го — извика Каролсон и посочи с ръка. През филтриращите стъкла на поляризационния бинокъл разглеждаше плазмената тръба в мястото, откъдето се появяваше в седма кухина. След това подаде бинокъла на Фарли. Фарли надникна в окулярите и забеляза съвсем ясно скачените летателни апарати, които сякаш бяха увиснали на невидима нишка във въздуха — от това разстояние сингуларната не можеше да се различи.
— Днес ли ще лети по коридора?
Каролсон кимна.
— Хайнеман заяви, че ще го изпробва лично и ще остане тук до завръщането на Ланиер.
Римская се приближи и спря мълчаливо, докато си предаваха бинокъла.
— Дами, — обади се той накрая — работата не чака.
— Сигурно — отвърна Фарли. Каролсон се захили зад гърба на Римская. После тримата поеха към палатката.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Васкес продължи обиколката си из града в трета кухина с помощта на библиотечната симулация. Откри, че може да се скита на воля по улиците, като използва предварително подготвените записи и да подбира какъвто желае маршрут, стига да не прави опити да прониква в апартаментите.
Най-често прибягваше до тези илюзорни разходки след часовете на напрегната работа. Понякога излизаше да се поразтъпче наистина, като се наслаждаваше на своята независимост — само с една карта и компанела можеше да влиза навсякъде и никой не й задаваше въпроси. Беше наистина вълнуващо. Поне за малко забравяше лошите мисли.
Най-често вземаше влака между шеста и трета кухина. Случваше се да прескочи и до библиотеката във втора кухина, понякога дори преспиваше на малката кушетка там, но не се чувстваше така комфортно, както в палатката на седма кухина. Липсваха й хората, Такахаши рядко посещаваше библиотеката.
Читалнята заемаше централно място в живота й. Докато проблемите в главата й се придвижваха от едно ниво към следващото, тя трупаше нова и нова информация, понякога дори повече, отколкото й бе необходима, но пък крайно недостатъчна да задоволи интелектуалното й дръзновение.
Все път, когато искаше информация за конструирането на Камъка, на екрана се появяваше неизменният черен символ и приятен женски глас произнасяше: „Материалът е с ограничен достъп. Моля, консултирайте се с библиотекаря“.
Още в началото бе забелязала, че материалите с ограничен достъп следваха определена логика. Практически всички сведения, които имаха отношение към теорията за конструирането на шеста кухина бяха засекретени. Липсваха също така и материали за седмата кухина и коридора, отговорът на запитванията й тук бе по-лаконичен: „Няма го в архивата“, придружен от черна черта.
Един ден, докато се ядосваше от поредния отказ, неочаквано й хрумна да се поразрови в по-старите материали и да потърси някоя нейна работа — дори от бъдещите й разработки — с други думи да се увери дали в другата вселена съществува неин прототип и дали този прототип е оставил следа в историята на Камъка.
Почти веднага я завладя суеверно нежелание да извършва подобно проучване. Когато най-накрая се натъкна на името си, това стана съвсем случайно.
Единственият ключ към тайните на шеста кухина се спотайваше в Александрийската библиотека, скрит сред седемдесет и петте тома от инструкции и наръчници, с великолепно подвързани корици, сякаш събирани от грижлив колекционер.
Именно в тридесет и петия том, където на площ от над хиляда страници се обясняваше подробно теоретичната обосновка за конструирането на първите машини в шеста кухина, тя попадна на името си — в бележка под линия.