Какво представляваше коридорът? Нищо повече от продължение на шеста кухина, която пък бе изградена за да поглъща инерцията.
Пътували векове наред, предишните обитатели на Камъка неусетно бяха забравили първоначалните си цели, или ги бяха заменили с други. Свят затворен вътре в себе си, Камъкът бе наложил своя отпечатък върху следващите поколения, за които животът в цилиндричните, лишени от простор кухини, изкопани вътре в астероидната скала, бил нещо естествено. С течение на времето вероятно дори астероидът е престанал да занимава мислите им, интересувал ги е единствено животът вътре в цилиндрите.
Обречен на дълго и тягостно пътуване, затворен в тесните кухини сред безмерния мрак, геният на предишните изригнал като вулкан. Те се превърнали в богове, способни да създадат своя собствена вселена и да й придадат образ и подобие, какъвто имал единственият свят, който познавали.
А когато открили път извън Камъка, който не противоречал на първоначалната мисия…
Когато осъзнали, че са в състояние да изградят едно неописуемо продължение на техния свят…
Нима който и да било от тях би могъл да устои на изкушението? (Всъщност, да — ортодоксалните надерити, които останали векове затворени в своя град).
И така, конструкторите на машините в шестата кухина, предвождани от загадъчния Конрад Корженевски, създали коридора — творение на строго определени вероятности, с които те се забавлявали като с играчки. Те прокопали кладенците и открили някакъв начин да изпълнят коридора с въздух и почва, да изрисуват вътре пейзаж, който по нищо не се отличавал от заобикалящата ги в ежедневието картина.
Патриша почувства, че тялото й се отпуска. Тя се изправи. Някои от символите на още ненаписаната й работа вече не изглеждаха така непознати, струваше й се, че ще може скоро да разгадае скритата вътре идея. Мъглата напусна мислите й и тя изведнъж осъзна, че проблемите, над които си блъска главата, са тясно свързани по между си.
Предишните бяха създали коридора за да намерят изход от затвореното пространство, което обитавали и в началото тяхното творение е било по-скоро утеха за ума, отколкото възможност за разширяване на заселените територии.
(В записите се казваше съвсем ясно, че Камъкът никога не е страдал от истинска пренаселеност).
Но коридорът — тази мисъл й хрумна внезапно, досега не беше се сещала за това — коридорът олицетворяваше нови, непознати досега перспективи и никой от тях в началото не осъзнавал значението на това на пръв поглед странично следствие…
А може би така и не са го осъзнали до края.
Със създаването на коридора предишните изместили Камъка от неговия затворен континиум. В представите й постепенно се оформяше изображение на коридора като камшик, чиято пръчка е Камъкът. След създаването и неминуемото разгъване на камшика в пространството, пръчката била изтръгната от онази вселена…
… за да попадне в нейната.
Събуди се четири часа по-късно, цялата беше схваната, а в устата си усещаше вкус на пръст. Изправи болезнено гръб и премигна под светлината на плазмената тръба. Главата й буквално се пръскаше.
Но най-сетне бе стигнала до нещо солидно.
След като осъзнали, че вече не могат да осъществят първоначалния си замисъл и за това вината е само тяхна, предишните решили да се преселят навътре в коридора.
Тя стана и приглади смачкания комбинезон. Предстоеше най-трудното — да излее здрави основи под хипотетичните въздушни замъци, които беше вдигнала.
И да намери малко аспирин.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Ланиер не разгъна бележката нито на борда на совалката, нито след като се прекачи в Космическия Апарат за Орбитален Транспорт. Ужасяваше се при мисълта, че вътре може да е написано името на колега, дори приятел, срещу когото щеше да е да принуден да вземе мерки.
Най-сетне КАОТът влезе в дока на Камъка, Ланиер го напусна, съобщи набързо новините на Роберта Пикни и свързочниците, които бяха на смяна, после надникна при Кирчнър и му препоръча да затегне работата на отдела за външна сигурност.
Що се отнасяше до вътрешната сигурност…
Там друг носеше отговорност. Дали Герхард вече бе получил информацията, която все още се спотайваше в джоба на Ланиер? Как Хофман се бе добрала до името и защо го бе дала тъкмо на него?
Някой му предаде компанел с доклади от ръководителите на различните звена. Докато се носеше в безтегловност, между тесните стени на коридора в придоковите помещения, с пристегнати на ръцете плътни и меки налакътници, които използваха работниците от платформата, той прегледа набързо докладите, колкото да се увери, че само отлага неизбежното.