Такахаши не отговори.
— Знаеш ли какво става на Земята?
— Няма точна информация. Може би трябва да си изясним някои неща. Нали искаше да ти помогна? Те залагат на Камъка не по-малко, отколкото ние.
— Ние?
— Аз съм американец, Гари. Направих го за да спася родината.
Ланиер почувства, че стомахът му се свива. Той стисна зъби, завъртя креслото и обърна гръб на Такахаши. Едва се сдържаше да го попита колко е получавал от другите. Накрая реши, че е безполезно.
— Добре. Ще ти разкажа.
И той предаде на Такахаши всичко, което бе научил на Земята. Надяваше се, че Хофман бе очаквала да постъпи точно така.
Следобеда на същия ден социологичната трупа представи текущ доклад в голямата лекционна зала. Публиката се състоеше от двадесетина души, още толкова се бяха настанили отпред, зад катедрата. Както винаги заседанието водеше Римская, а Уолъс Рейнър представи четиримата участващи социолози.
Ланиер слушаше доклада, свит в креслото на последния ред. Десет минути след началото Патриша се настани до него и скръсти ръце на гърдите.
Първият докладчик се спря на предположенията за устройството на семейните групи в Камъка. Известно време говори за триадните семейство, които били особено разпространени в средите на надеритите.
Патриша погледна Ланиер.
— Защо не ме допускат до библиотеките? — запита тя с равен глас.
— Никого не допускат — отвърна той. — От днес.
— Да, но защо?
— Много е сложно. Ще ти обясня по-късно.
Патриша извърна глава и въздъхна.
— Добре — рече тя. — Ще работя с това, което е отвън. Докато ми позволяват.
Той кимна и изведнъж му стана мъчно за нея.
Вторият докладчик беше Таня Смит — нямаше никаква връзка с Робърт Смит. Тя ги запозна с коментарите си относно по-рано изнесен доклад за евакуацията на Камъка.
Патриша се заслуша разсеяно.
— …на този етап можем да твърдим, че специално създаден преселнически комитет е организирал транспортните средства и координирал…
Патриша отново погледна Ланиер. Очите им се срещнаха.
Не беше ли истинска лудост тъкмо сега да преустановяват толкова мащабни научни изследвания?
В най-критичния час от съществуването си, човешката раса се оказа зависима от действията на малка група немощни интелектуалци, които се движеха пипнешком в мрака, бутаха се с лакти и си подлагаха крак. Ланиер поклати мрачно глава, замислен за това какви усилия бяха положили за да запазят всичко в тайна, докато Такахаши се беше движил свободно сред тях.
Планът всъщност целеше онези изследователи, които се намираха на по-ниско ниво, да работят под контрола на преките си началници, както и на отдела за сигурност, без да срещат никакви затруднения. Резултатите от работата им се събираха, филтрираха се от специална група и се съпоставяха с изследванията на другите групи и данните от библиотеките. Като се имаше пред вид ограничения брой изследователи и огромното количество информация, щяха да я карат така поне още няколко десетилетия, преди да постигнат известен напредък.
И все пак Ланиер бе приел тази организация на работа като нещо естествено, може би защото дълбоко в сърцето си оставаше войник, привикнал към дисциплината. Ето защо се подчиняваше на разпоредбите на Хофман и онези над нея без да го подлага на преоценка.
Не че това имаше значение.
Вече нямаше никакво значение, защото края щеше да е съвсем близо. Още малко и ще си съберат багажа, ще се завърнат у дома, а Такахаши ще докладва (ако всичко върви добре), че е бил осъществен акт на добра воля, целящ успокояването на уплашените руснаци.
И все пак никой няма да позволи на руснаците да влязат в библиотеките. Освен ако президентът не се е побъркал напълно. Щом ще отварят кутията на Пандора, нека всеки си чака реда.
Ланиер бе от малцината, които познаваха почти всички научни и технически постижения на предишните. Неведнъж бе използвал автоматизираната образователна система, с която бяха снабдени библиотеките. Известни му бяха усилията на предишните обитатели да преодолеят последните граници в биологията и физиологията. (Някои от откритията в тази насока го бяха разтърсили дълбоко). Само в едно не беше сигурен — как би постъпила неговата любима страна с подобно могъщество. А какво ли остава за руснаците.