Колкото и да се опитваше, не можеше да прогони образите на близките си. Веднъж вече го беше преживял като пилот, но като цивилен му беше за първи път. Да слушаш приглушените разпоредби по радиото, воят на сирените, полунеразбираемите инструкции за това как трябва да постъпва цивилното население. Уплашени хора, които трескаво товарят покъщнина в автомобилите си, или бързат към автобусите на Гражданска защита…
По-добре да не мисли за това. Нуждаеше се от всичко, на което бе способен.
В платформата под оста войниците вече организираха евакуацията на цивилния състав. Трима морски пехотинци го измъкнаха от тълпата и почти насила го качиха в специална въжена кабина.
Центърът на външния свързочен отдел на Камъка бе изолиран от останалите сгради, макар и разположен в средата на доковата зона. Пред вратата имаше подсилен пост от шестима морски пехотинци, въоръжени с тежкокалибрени пушки, а обувките им бяха прикачени със специални скоби за пода, за да имат стабилна опора, в случай, че се наложи да стрелят. Ланиер премина край тях. В стаята имаше най-малко десетина души. Всички го проследиха напрегнато, докато закопчаваше коланите на креслото.
На стената бяха монтирани четири екрана. Отгоре на пулта за управление имаше цяла редица от включени ретранслатори. Само един от мониторите работеше и на него се виждаше размазано изображение на Камъка, заобиколено от ситни колони с цифри. Изображението се предаваше от Дрейк. Спомни си, че точно такъв бе видял Камъка за първи път преди четири години.
Пикни му подаде чифт магнитни галоши.
— Още не се е започнало — рече тя. — Получихме само сигнал за тревога. И да има някаква причина за пушилката, не ни е известна. Сложи си това — тя му помогна да нагласи слушалките и миниатюрния микрофон. — От половин час се опитвам да координирам действията на различните групи.
— Някакви конкретни нареждания?
— Нищо. Само тревогата.
Той седна зад един от свободните пултове и неколцина от помощниците се доближиха зад него. След няколко минути в стаята влязоха капитан Кирчнър и неговият адютант, млад и добре сложен лейтенант, облечен в зелена камуфлажна униформа. Те също се настаниха зад отредените им пултове.
Всъщност, най-важен от тях в този момент бе Кирчнър, защото той отговаряше за външната защита на Камъка. Герхард бе останал в първа кухина, за да подготвя отбраната, но за момента събитията от вътрешността бяха без значение.
— Изпратете петнадесет човека с преносими радиолокатори през прохода навън — нареди Кирчнър. — Инструктирайте ги да се прикрият зад стените на външните съоръжения — не искам да оставят инфрачервени следи. Картечниците да се изведат на позиция.
Настъпи тишина. Притиснала слушалките с ръце, с прилепнала на челото мокра коса, Пикни следеше напрегнато разговорите. Един от говорителите в ъгъла на стаята изпращя.
На големия екран пред Ланиер бавно изплува някакъв обект, който отпърво мигаше, а после очертанията му станаха по-ясни. Изображението изглежда се подаваше от камера, монтирана точно пред входа на прохода, в една от гънките на местността. В момента камерата бе ориентирана към Земята, която във видимата от Камъка част тънеше в мрак. Някой включи увеличителното устройство, картината подскочи и се уголеми на два пъти. Ланиер вече ясно различаваше отделните континенти, скупчените облаци и нощните светлини на градовете. Само след няколко минути щяха да достигнат най-близката точка от околоземната орбита.
В слушалките изпращя дрезгав глас:
— Божи пратеник, Божи пратеник, говори Червен куб. Пълна бойна тревога.
— По дяволите — изруга Кирчнър.
— Мечокът напада кошера. Капитан Кирчнър, очакваме вашия доклад. Положението горе — неизвестно. Моля, докладвайте.
— Тук е спокойно. Активна подготовка — отвърна Кирчнър.
Червеният куб — позивни за Обединеното Космическо Командване, което се разполагаше в западния щаб, някъде из Колорадо, отново излезе на линия:
— Намирате се извън нашия обсег, капитане. Ще действаме съобразно обстановката, сякаш вие не съществувате. Машината е под пара. Изглежда, че възнамеряват да ударят по нашите околоземни съоръжения. Разбрано?
— Разбрано. Моля се на Бога да ги задържите на разстояние, Червен куб.
— Божи пратеник вече сам си е господар.
— Да, сър.
Предаването завърши.
— На моят екран има КАОТ, който се сближава с нас — докладва Кирчнър. — Идентифициран ли е?
— КАОТ 45, натоварен с припаси и подкрепления, стартирал преди девет часа от Станция шестнадесет — отвърна Пикни. — Следим го постоянно.
Адютантът на Кирчнър потвърди, че морските пехотинци, заели позиция отвън са засекли целта с локаторите.