— Приберете го в дока — нареди Кирчнър. — Ако долу положението стане още по-напечено, ще имаме нужда от него.
— Да, сър — очакваме още няколко платформи.
КАОТът бавно изплува на екрана пред Ланиер, приближавайки прохода. Космическата платформа внезапно промени формата си и се превърна в блестяща сфера. Краищата на сферата започнаха да се топят и от тях останаха само оранжеви искри. В пространството около платформата се разхвърчаха късове нагорещен метал. Ярко тлееше възпламенения газов облак.
— Сър! — извика адютантът на Кирчнър. — Зад КАОТът се виждат тъмни петна, които закриват звездите.
— КАОТът е унищожен — каза Ланиер. — Капитане, промъкнали са се зад нашия кораб.
— Исусе мили! — изпъшка някой в микрофона. Пикни бе включил линията на морските пехотинци към високоговорителя в стаята. — Удариха нашия кораб. Виждам…
— Отново тъмни петна. Никакъв сигнал на локатора!
— Говори Дърбан. Докладвам за затъмнени участъци от звездния небосвод.
— Потвърдено. Не виждам огън от соплата. Засичам четири, пет, шест подвижни петна, закриващи звездите. Доста са едри.
— Идват право към входа — намеси се Кирчнър. — Откачете резервоарите на КАОТа и блокирайте прохода. Група А, освободи кабелите.
Инфрачервените камери в прохода подадоха изображение на четирима космонавти в скафандри, които се движеха зад първия ротационен док. От едно подобно на мортира оръдие бе изстрелян навития на спирала стоманен кабел, който пресече по дължина стометровия проход. Харпунът, с който завършваше кабела, се заби дълбоко в скалистата стена. Последваха още няколко бързи изстрела и проходът заприлича на дупка с паяжина. Трима от космонавтите избутаха разкачените резервоари и ги закрепиха за опънатите кабели. Цялата операция отне по-малко от десет минути.
— Няма да атакуват доковата част — произнесе убедено Кирчнър. — Това би означавало загуба на време. Щом са се насочили към прохода, целта им са кухините. С нас ще се справят после. Дано войниците на Оливър да са готови.
Ланиер бе откъснал за кратко време поглед от екрана, на който се виждаше Земята. Сега си спомни за него и извърна глава.
Мънички оранжеви точици бяха разцъфнали по руското тихоокеанско крайбрежие, западно от Япония — залп от суборбитални ракети, които разпръскваха шлака с цел да поразят разположените на ниска орбита сателити и бойни платформи.
— Глухарчета — изпъшка Кирчнър.
Един от разположените по външната повърхност морски пехотинци изграка сподавено в микрофона. Пикни протегна ръка и усили сигнала.
— Сър, свалиха защитните екрани.
Големият монитор мигновено бе превключен на прохода. Зад озарения от светлини ротационен док мъждукаха звезди. Изведнъж три масивни сенки закриха звездите. Тънък ослепителен лъч удари една от сенките, разхвърчаха се късове от някакъв черен материал и отдолу се показаха очертанията на космически кораб. Тъмното гърло на прохода и светлините на ротационния док се отразяваха в огледалния нос на нашественика.
— Имаме разпознаване — обади се адютантът на Кирчнър. — Руски товарни ракети, изстрелват се от океанските платформи. Първата е на входа.
Дълги близо двадесет метра, руските кораби приличаха на украшения за коледна елха. Под ударите на невидимите енергийни лъчи, бликащи от оръдията зад платформата на ротационния док, първият кораб се озари в оранжево сияние. Ланиер с труд следеше хода на събитията. Очите му прескачаха от един екран на друг, зад него Кирчнър се обаждаше все по-рядко. Заповедите бяха дадени, оставаше хората да извършат онова, за което се бяха подготвяли и да покажат на какво са способни.
— Пикни, свържи ме със седма кухина — нареди Ланиер.
— Хората са събрани в първите четири кухини — отвърна Герхард.
— Тогава дайте ми четвърта кухина. Искам да говоря с Хайнеман.
— Първият кораб отвръща на огъня — докладва анонимен глас от прохода. — Стрелят по резервоарите и кабелите.
— Кабелите може и да не виждат — отвърна друг. И двамата войници разговаряха спокойно и очевидно се владееха напълно.
На един от мониторите Ланиер зърна приличащата на малка звезда Станция Шестнадесет, която се намираше в ниска околоземна орбита — само хиляда километра я деляха от повърхността. Докато я разглеждаше точицата внезапно блесна с ослепително сияние. После угасна напълно.
— Хайнеман е на пета линия — съобщи му Пикни. Ланиер натисна копчето.
— Лоуренс, говори Гари.
— Тъкмо излизах и ме повикаха. Гари, аз съм в четвърта кухина. Тръгнал съм за…