— Лоуренс, подложени сме на… атака отвън. Искам от теб да вдигнеш самолета. Скачи го с тръбохода и го откарай навътре в коридора. Ще останеш там докато ти наредя да се върнеш.
— Разбрано. Потеглям.
Сигналната лампичка угасна.
Над крайбрежието на Китай и Япония бяха разцъфнали нови тлеещи петна. Това бяха орбитални ядрени взривове, предназначени да извадят от строя комуникационните и енергийните мрежи посредством интензивни електромагнитни светкавици — от тук и постоянните смущения в радиовръзката. Камъкът продължаваше да се носи по своята орбита, разкривайки нови участъци от земната повърхност и Ланиер преброи още четиринадесет подобни взрива — над Съветския съюз и Европа. Същинска ядрена пролет. Малката смърт само бе вдигнала началната миза. Все още не бяха стигнали до размяна на стратегически удари, но сега вече всички електронни и комуникационни системи, които не бяха снабдени с екранна защита, бяха извън строя. На по-малките монитори идваха картини от онези сателити, които все още не бяха засегнати.
Ето че западният бряг на Северна Америка и най-вече Калифорнийският залив се озариха от първите лъчи на зората, а високо над тях тлееха подпалените платформи и сателити, разпръсквайки зловещо сияние из атмосферата. Касапницата все още не беше започнала. Какъв беше планът — блъфиране? Отвличане на вниманието?
Скоро ще започнат поредните преговори. Кой какво е направил, какво щяла да стане ако не… как да се отдръпнем, да намалим напрежението, да задържим конфликта в определени граници… кой кого блъфира… и докога.
И кой ще оцелее.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Полковник Мирски вкопчи пръсти в горния край на люка, зад който се намираше пилотската кабина на кораба. Нямаше пряка видимост към прохода, тъй като лазерните щитове и допълнителната броня закриваха всички люкове. Нищо не можа да различи и по екраните пред двамата пилоти, виждаше само някакви смътни очертания — въртящи се кръгове, светещи линии и всичко това му приличаше на абстрактна картина на пържени яйца върху замрежен фон.
— Хората ти да са готови — посъветва го командирът на кораба. — Кажи им да се придържат към стените на прохода докато попаднат в първата кухина. Разположили са снайперисти с лазерни пушки. Жилят като пчели.
Удари като от тежък юмрук се стовариха по външната страна на корпуса, последвани от протяжния вой на алармата.
— Гадните копелдаци стрелят по нас с Гатлингово оръдие — докладва вторият пилот. — Пробиха лазерните щитове. Има и няколко малки пробойни в корпуса.
Мирски отстъпи назад и затвори люка след себе си. Сравнението на противника с пчели му беше направило силно впечатление. Като ученик в Ленинград Мирски бе участвал в кръжок по пчеларство и познаваше добре нрава на тези насекоми. Ами ние нападнахме кошера, помисли си той, и те, напълно естествено, се защитават.
Той прелетя до другия край на кабината, вдигна шлема си и издаде няколко кратки нареждания. Двамата старшини, които командваха втори и трети взвод, се спуснаха през люковете за да предадат заповедите на войниците. Само след минути щеше да се започне.
— Защо си толкова мрачен, Алексей? — бодро се обърна Мирски към войника, който проверяваше неговия скафандър. — Приятели, проверихте ли оръжията си?
Останалите извадиха пълнителите на лазерните пушки и прегледаха енергийните индикатори.
— Строй се! — нареди Мирски. Откъм втората и трета кабина се чуваха кресливи заповеди. Командирът на първа рота, майор Константин Улопов, вече си бе поставиш шлема, а през това време артилеристът Жадов проверяваше стабилността на куплонгите и гъвкавите съчленения като ги дърпаше с ръка. След като приключеше проверката, Улопов на свой ред трябваше да прегледа скафандъра на Мирски.
Никой от тях не беше защитен от прострелване с куршум или лазерен лъч. При сражение в подобни условия изстрел от АКВ, или дори пригоден за вакуум пистолет, имаше същият поразяващ ефект както и от боен лазер.
Мирски доближи групичката, която бе наобиколила „Зев“, с други думи генерал-майор Сосницки.
— Батальонът е готов за атака, другарю генерал — докладва той.
Щабните офицери на Сосницки — общо трима, ако се броеше и замполита майор Белорезки — се въртяха около генерала като пилета край майка си, проверявайки отново и отново отделните елементи на неговия скафандър. Сосницки вдигна облечената си в ръкавица ръка, протегна я през навалицата и Мирски я сграбчи развълнуван.
— Маршалът ще се гордее с теб и хората ти — рече Сосницки. — Днешния ден, или по-точно тази нощ, ще е велика.