Проходът бе изпълнен със стотици десантчици. Мирски усещаше почти физически невидимите лазерни лъчи и куршуми, които бродеха из мрака, търсеха или пронизваха своите жертви.
Мирски дръпна Улопов към себе си и завъртя прожектора на шлема към предполагаемата посока, където трябваше да се появи стената. Мракът оставаше все така непроницаем. Убитият Жадов ги бе изместил от първоначалния курс.
— Използвай ракетния двигател — рече той на Улопов. — Разделяме се.
— Шпшроклет картоф — отвърна пресипнало майорът и звуково задействащият се микрофон отряза началото да думата. — Шпшгорещ като фурна. Шпшелая ти успех, полковник!
Мирски откачи въжето от халката и включи своя двигател. Обърна се с гръб към заплетения в невидимата мрежа кораб и ужасните трупове. Намали до минимум тягата и включи визьорния дисплей на шлема. Сигналът на радиофара бе изобразен като миниатюрна пирамида, а малка точка обозначаваше неговото местоположение. Отново подаде тяга и се насочи право към сигнала, към който се бяха стремили и останалите — незнайно колко оцелели в този момент — десантчици.
Едва сега си спомни номера на заплетения във въжетата и разрушен товарен кораб. Това беше единствената лунна ракета, на борда на която бе натоварена последната група десантчици, току що завършили обучението си за водене на бой в условия на ниска, или липсваща гравитация. Най-добрите.
Останал насаме в един миниатюрен, затворен в себе си свят, в който единственият ориентир бе мигащият сигнал на фара и изгубил представа колко от хората му са живи и колко са избити — Мирски пое във вътрешността на прохода, право към разширяващия се светъл кръг.
— Проникнаха — изпъшка Кирчнър и удари с юмрук облегалката на креслото. — В прохода има само трупове и шлака. Три от корабите се отдръпнаха назад, останалите вероятно са били поразени от нас. Никой от тях не може да се измъкне обратно — всъщност, няма и къде да идат.
— Пилотите ще изчакат докато атаката завърши — обади се по радиостанцията Герхард. Беше заминал да координира евакуацията на научната група в четвърта кухина.
— Не звучиш много весело, Оливър — захили се мрачно Кирчнър. — Сега е твой ред.
— Прехванахме радиосъобщения от Персийския залив — докладва Пикни. — В момента ги разшифроваме. Искате ли да ги чуете, капитане?
— Дайте ги — нареди Кирчнър.
Отпърво се разнесе дрезгав сигнал, последван от мъжки глас, с почти металически тембър: „Едно-К, говори Седми, въздушна опасност, въздушна опасност. Вампири, четиринадесет на брой, разстояние петдесет километра, източник платформата Тургенев. Повтарям, четиринадесет вампира. Шест свалени. Два приближават в бръснещ полет. Въздушна опасност, въздушна опасност, навлизат в обсега, девет свалени… ракети задействани… единадесет свалени. Три вампира, на двадесет километра. Вдигам свещениците. Свещениците прехващат вампирите. Имам връзка със Саламандър. Риба звезда изстреляна. Морски дракони на позиция. Два вампира, на шест километра. Изпращам трима на среща. Влизат в бой… изгубих директна връзка… изгубих радарен сигнал… — настъпи пауза. — Два вампира, на три километра. — Нова пауза и после, съвсем тихо: — Сбогом, Шърли.“
— Това беше от крайцера „Хоуз“ — рече приглушено Кирчнър и потърка очи. — Потопили са го.
— А ето и друго — намеси се Пикни. — От брега на Оман.
— Да го чуем — кимна Кирчнър и погледна към Ланиер.
„АВН деветдесет и шест, група Огнено кълбо — разнесе се нов глас — второ изстрелване Перо Две, повтарям, Перо Две започва Чигър, повтарям, Чигър. Ядрена глава четвърти клас, очаквам нови разпоредби от пощенските служби.“
— Това е авианосецът „Флетчър“, който изпраща стратегически бомбардировач със среден обсег на действие към брега — преведе Кирчнър.
„АВН осемдесет и пет, код Зоро-Доктор-Бети, пощенските служби оттеглят разпоредбата. Ноктите ще одраскат Чигър. Морски дракони — готови за стрелба. Приберете всички Пера обратно. Повтарям, да се приберат всички…“
„До групи Огнена топка, Водач, Прислужник и Алфа Делта Виктор… изстрелването се отлага…“
„АВН деветдесет и шест, преброих тридесет и осем вампира, източник тъмно-синя платформа от клас Тургенев, разстояние десет километра, ракети в готовност, радар с близък обхват, Морски дракони в готовност. Свещениците прехващат вампирите, Божичко мили — последното очевидно не беше кодово название, а възклицание — те са на два километра…“
Кирчнър махна с ръка да спрат записа.
— Трябваше да съм там долу — изстена той. — Точно в центъра на веселбата.