Докато се отдалечаваше от оста, перспективата се променяше много бавно.
Не му се стори странна само омразата, която го изпълваше. Беше я изпитвал и преди, неведнъж, по време на безбройните тренировки. Нима можеше да има по-естествено чувство за един войник, на когото предстоеше сурова битка, от омразата към врага и желанието да оцелее на всяка цена?
Вече не мислеше за родината, нито за партията или революцията. Дори не го беше срам за това.
И продължаваше да пада. Постепенно се завъртя в спирала, а отдолу изникнаха някакви огромни блестящи цилиндри. Стараеше се да не изпуска от поглед ориентира и маневрираше към него с помощта на реактивния двигател. Беше съвсем тихо, не подухваше и ветрец. Мирски разтвори крилата на аеродинамичния щит и ги застопори.
Едва сега забеляза че се е отклонил с няколко градуса от посоката. Подаде малко тяга и се завъртя. Мислите му се блъскаха отчаяно, струваше му се, че ще полудее… и продължаваше да пада, бавно, все по-бавно…
Почувства някаква странна тръпка, не с тялото, а по-скоро с ума си и изведнъж осъзна, че преминава през плазмената тръба. Само на неколкостотин метра под нея започваше атмосферният слой. Той сграбчи здраво ръкохватките на щита и пристегна лактите си с приготвените ремъци. Под какъвто и ъгъл да навлезе в атмосферата, щитът щеше да се извърти по посоката на най-минималното съпротивление. Сетне щеше да полети косо през постепенно сгъстяващия се въздух, да изравни полета, да се освободи от щита и като премине в свободно падане петнадесетте километра, които го деляха от повърхността, да отвори парашута си — само на километър-два от земята. Тук тежестта му бе значително по-малка и падането нямаше да е толкова тежко.
Близо до него се появи още един десантчик и му помаха. Мирски разпозна обозначенията му — беше от шести батальон, с кодово име Ролс-ройс. Мирски също му махна, а после му даде знак да разтвори щита си. Войникът последва съвета му, разпъна крилете, но те се прекършиха и се завъртяха обратно. Десантчикът сви рамене и го запокити ядно. Поддържаха пълна радиотишина, но той успя да доближи Мирски с помощта на ракетния двигател дотолкова, че да могат да четат по устните си.
… Ще оцелея ли без него?
… Не зная. Свий се на топка и се обърни с гръб към въздуха… ако можеш.
Последното не беше никак лесно за предаване чрез мимики, та Мирски се принуди да свие тялото си за да демонстрира на другия какво трябва да стори.
Накрая войникът кимна, че е разбрал. Раздалечиха се и другият изостана, задържан от тягата на все още включения двигател. Мирски забеляза, че на няколко пъти от соплото излизаше пламък — десантчикът правеше опити да се отдалечи от опасната близост на южната стена — а после се сви и се приготви за навлизане в атмосферата.
Мирски свери курса си с местоположението на моста. Наложи се още една малка корекция с двигателя. Вече усещаше слабо съпротивление върху щита. Нещо като едва доловимо трептене, подръпване.
Подаде за последен път тяга, после разкопча двигателя и се освободи от него. Не го интересуваше къде ще падне, стига да не е върху него.
За един кратък миг, между напрежението и страха се промъкна мисълта за това каква ли е в действителност тайната на Картофа. Защо се сражаваха за него? Какво щеше да им донесе?
Как щеше да реагира Западът, когато му отнемат този тъй скъпоценен дар? А също и след атаката (чул бе слуха) срещу неговите орбитални станции и шпионски сателити?
Как би реагирала Русия при подобни обстоятелства?
Той потрепери.
Щитът се дръпна рязко и се завъртя. За миг Мирски изгуби съзнание, сетне се съвзе с усещането, че крещи от неистова болка в цялото тяло.
Продължаваше да пада.
Щитът отново се люшна и рамката се изви от напрежение, но вече преминаваше в гладък полет. Мирски се притисна към вътрешната му повърхност, опрял плътните налакътници в металната рамка, докато се молеше да няма нищо счупено. Усети вкус на кръв. Едва не беше прехапал устната си отвътре, опипа я с език и почувства висящия къс месо. Стисна очи от острата болка…
(И събра парашута, разпилян сред златистата есенна трева, усмихна се на горещото слънце, погледна другарите си, като вдигна ръка, за да засенчи очи… бяха като черни петънца под десантния самолет… )