Падаше. Мирски разкопча припряно ремъците на щита. Вятърът го изтръгна от изнемощелите му ръце и го отнесе назад.
Все пак успях!
От тук надолу предстоеше познатото свободно падане, докато настъпи моментът да разтвори парашута. Той се превъртя, разпери ръце и крака, изравни тялото си и стабилизира полета. Мостът все още беше само една тънка сребриста чертичка над реката. Наистина ли беше мост — техния мост?
Да — вече се различаваше шареният покрив на караулката и картечното гнездо, заобиколено от пясъчни чувалчета. Освен ако по погрешка не беше преминал в третата кухина, през тези неимоверно широки проходи… Не, на пръв път беше, дори трябваше леко да се отклони, за да не падне върху самия мост.
Въздухът свистеше по гладката повърхност на шлема. Той провери състоянието на лазерната пушка и автомата, а после прегледа прикрепените на колана прибори.
Налагаше се да прецени на око момента за отваряне на парашута. Нямаше никаква представа на какво разстояние от оста се намира. Той вдигна ръка и постави палец върху моста. Палецът напълно покриваше дължината му.
Мирски дръпна въжето и парашутът се проточи зад него, изду се, после се сви за миг и отново се изду, като този път се разтвори широко.
Тялото на Мирски се разтърси от рязкото дръпване, той сграбчи маневрените въженца, издърпа първо едното, сетне и другото, освобождавайки от едната страна въздушния поток, за да насочи полета на парашута в противоположната.
Забеляза с облекчение, че ще се приземи на около пет километра от първия ориентир. Стига само противникът да не разполагаше с повече хора, отколкото бе съобщено — и най-вече да не беше въоръжен с автомати с радарен прицел, което също бе отречено от техния агент — шансът да го свалят по време на полет бе минимален.
Той забеляза още парашутисти над купола на парашута и други, които се намираха под него. Бяха поне стотина.
Мирски направи безуспешен опит да задържи напиращите сълзи.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
— Къде е Патриша? — Каролсон се огледа притеснено.
— Не зная — рече Фарли. — Беше тук допреди няколко минути. — Трябва да я намерим.
— Аз ще ида — заяви Каролсон. И без това трябваше да излезе, вече не можеше да понася атмосферата в столовата.
Спря пред вратата, под равномерната светлина на плазмената тръба и огледа лагера. Нещо необичайно и странно привлече вниманието й. На фона на тъмната насрещна стена на полюса се спускаха мънички бели точици — като снежинки — десетки, може би стотици. Дотича един морски пехотинец нарамил две лазерни пушки.
— Вижте! — извика му тя и посочи с ръка. Никой не й обърна внимание. Войникът скочи на платформата на току що потеглилия камион, който след миг напусна оградата на лагера.
Каролсон разтърси глава за да проясни мислите си. Беше като пияна от мъка и гняв, чувстваше абсолютна неспособност дори за най-елементарни разсъждения. Ала същевременно си даваше ясна сметка, че за момента подобно отпускане бе непростим лукс. Трябваше да мисли логично и час по-скоро да открие Патриша.
В далечния край на лагера мярна за миг спускащия се от платформата към предната кухина влак. Неволно погледна часовника си — беше 14.00 — влакът се движеше точно по разписание. Самата платформа беше съвсем безлюдна — не се виждаха никакви войници. Сякаш единствено влаковете полагаха максимални усилия да създават впечатлението, че всичко е нормално.
— Божичко — изстена тя, внезапно осъзнала какво става. Васкес бе споменала, че иска да отиде в библиотеката. Но в коя от двете?
Фарли дотича при нея.
— Нападнали са ни — съобщи тя. Руски парашутисти. Космонавти. Не зная какви са точно, но по-важното е, че са навлезли в първа и втора кухина. Идват право насам.
— Видях ги — отвърна Каролсон. — Патриша отиде в библиотеката. Трябва да я намерим…
— Как? Влакът току що потегли. Следващият е след половин час. Не можем да намерим и камион — войниците ги откараха.
Никога досега Каролсон не беше се чувствала толкова безпомощна. Тя стоеше със стиснати юмруци, загледана в южния полюс. Повечето от парашутистите се бяха скрили от полезрението й.
Патриша втренчи поглед в седалката пред нея, прехапала устни. Никой не охраняваше влака — или беше пропуск, или просто занапред щеше да е така.
Живееше като на сън откакто бе напуснала Земята. Възможно ли е човек да стане пленник на сънищата си?
В съня можеш да правиш всичко, каквото пожелаеш, стига само да се научиш да го контролираш, променяш и управляваш.