Той насочи антената към отвора на прохода и потърси уговорения кодов сигнал на ретранслатора. Отри го и предаде кратко послание до подполковник Пагодин в първа кухина. Поиска сведения за ситуацията и за числеността на десантния отряд. Пагодин бе скочил от Чайка, където се намираше „Нев“.
— Разполагам с четиристотин души — докладва Пагодин. — Нев е изчезнал. Полковник Смирдин е тежко ранен. Вероятно няма да издържи дълго. Атакувах и завзех два лагера. Имам десет пленника. Входът на асансьора е в наши ръце.
От четвърта кухина майор Рогов предаде, че е разположил сто човека на позиция, но не е превзел целта, защото на входа към тунела имало непробиваема отбрана. В момента прехвърлял хората си с гумени лодки на малък остров. „Лев“ загинал още при сблъсъка на Шевролет с преграда в прохода. Полковник Евгениев бил мъртъв, а батальонният командир, подполковник Николаев, изчезнал безследно.
С други думи, командната структура беше сериозно пострадала.
Той отново почувства надигащата се дълбоко вътре омраза, от която го заболя стомахът.
— Разпръснете се и разпределете целите — нареди на взводните командири, когато стигнаха близкия край на моста. После махна с ръка на хората да залегнат и избра за команден пост една малко укритие зад близката бетонна стена.
Още щом излязоха на откритата площ пред моста ги посрещна разпокъсана стрелба. Нямаше никакъв начин да определят дали противникът използва лазерни оръжия, чийто лъчи бяха безшумни и невидими, освен при мъгла или интензивна запрашеност. Той включи предавателя и се свърза с командира на отряда, който бе заел позиция от другата страна на моста.
— Ще ги подложим на кръстосан огън — каза Мирски. — А после ще ги атакуваме.
След това нареди на три взвода да се приближат през гората непосредствено до брега и да се прикрият зад ниската кръгла постройка.
В окулярите на мощния бинокъл се различаваха съвсем ясно лицата на защитниците на моста, прикрити зад тъмните лицеви стъкла на шлемовете. Неговите хора не разполагаха с подобни лицеви отражатели, само биноклите на командния състав бяха защитени против заслепяване от лазерни лъчи. Известно бе, че дори при разсеян обстрел с лазерно оръдие, следваха тежки поражения за зрението. Имаше толкова много ако — ако противникът отсреща разполагаше с това, или онова оръжие, ако предприемеше едни, или други действия, ако, ако…
Защитниците бяха преградили шосето на моста със стена от пясъчни чували. Не всички огневи точки бяха заети, само да успееше с разгръщането, преди да пристигнат новите подкрепления и тогава можеше да поведе хората си в директна атака.
Той огледа отново заетите позиции, после включи предавателя и даде нови инструкции на отряда от другата страна. Внезапно въздухът се разцепи от оглушителен трясък, Мирски се озърна с ококорени очи, помислил за миг, че е настъпил и неговият край. Трябваше да предположи, че американците ще разполагат с нещо свръхмодерно и смъртоносно — натовците бяха майстори на подобни изненади…
Нов трясък, който бе последван от необичайно силен глас. Гласът говореше на руски, но със силен немски акцент. Все пак думите се различаваха съвсем ясно.
— Няма смисъл да воюваме. Повтарям, няма смисъл да воюваме. Можете да останете на настоящите позиции, но се въздържайте от по-нататъшно напредване. А сега — слушайте внимателно. На Земята е избухнал ядрен конфликт с ужасяващи последствия…
Мирски поклати глава и отново включи предавателя. Нямаше време да слуша подобни съобщения.
— Разполагаме с достатъчно оръжия и въоръжен персонал за да ви унищожим. Но не виждаме смисъл да го правим. Свързахме се с вашите колеги от товарните кораби и те са съгласни да започнем преговори. На наша страна са и вашите сънародници от научната група. Ще ви дадем възможност да се свържете както с едните, така и с другите — именно за тази цел не унищожихме вашия ретранслатор в прохода.
Мирски натисна копчето за връзка и нареди атаката да започне. Свърза се и с останалите две роти, които засега държеше в тила и им заповяда да се изнесат на щурмовия рубеж. Целта им беше мъртвото огнево пространство под моста, където щяха да разполагат с относително прикритие.
— Повтаряме — безсмислено е да воюваме. Както нашите, така и вашите военачалници са мъртви, или връзката с тях е невъзможна. Смъртта на всеки един от вас ще е напразна жертва. Останете на досегашните позиции, но дайте знак, че приемате предложението, иначе ще открием огън.
И ето, че се обади друг глас, изкривен от радиосмущенията, но съвсем познат. Говореше подполковник Плетнев, командир на ракетно-товарната ескадрила. Или беше капитулирал, или наистина се намираше в орбита отвъд първия проход. Всъщност, невъзможно беше да е попаднал в плен, защото по-скоро щеше да загине при сблъсъка с въжетата в прохода.