— Трябва да науча руски, — рече той. — От двадесети век. Епохата преди Смъртта. Колко време ще отнеме?
— Само за четене, разговорен, перфектен — коя степен? — попита познатият глас.
— Разговорен, перфектен, колкото се може по-бързо. И всичко останало, ако ни стигне времето.
— За два часа ще можете да овладеете перфектен разговорен и технически руски език. Още един час ще е нужен за четене и превеждане.
— Значи пълна поръчка — заяви той.
— Добре. Моля отпуснете се, малко сте напрегнат. Започваме с кирилицата…
Аз съм отпуснат, осъзна изненадано той. Още в началото на първия урок Ланиер потъна с лекота в забравата на обучението. Дори ми е приятно.
Никога не беше притежавал склонност към заучаване на езици. И въпреки това, само след три часа вече можеше да говори руски като потомствен московчанин.
Придружен от още четирима пилоти, подполковник Сергей Алексеевич Плетнев — мускулестият плешив командир на ескадрилата — излезе от въздушния шлюз на ротационния док. Според уговорката от преди няколко часа, товарните ракети оставаха на същата отдалечена орбита.
Руснаците свалиха скафандрите и последваха ескорта от тежко въоръжени морски пехотинци към свързочния център в ъгъла. Кирчнър излезе да ги посрещне, а лейтенант Джагър превеждаше.
— В момента вашият командир се намира във втора кухина. Според едно съобщение на генерал-майор Сос… Сос…
— Сосницки — довърши вместо него Джагър.
— Сосницки е повишил някакъв офицер на име Мирски в чин генерал-лейтенант. Това означава, че ще трябва да преговаряме за правото да преминем през първа кухина, защото вашите хора са ни обкръжили. Единствената алтернатива е да прелетим разстоянието по оста, но предполагам, че никой няма да я хареса.
Плетнев изслуша превода на лейтенант Джагър и кимна енергично.
— Аз ще говоря с тях — заяви той. — Този път лично.
— Нямате власт над тях. Може да ви сметнат за предател.
— Е, поне ще опитам — рече Плетнев. — Ако позволите, ще сляза долу, придружен от моите хора и ще се постарая да ги убедя…
— Няма да е лесно. Въпреки, че предадохме обръщението до вашите войници, те продължават да се сражават.
— Ах, така значи! — лицето на Плетнев неочаквано пламна. — Ще опитаме пак.
— Ще опитаме пак — съгласи се Кирчнър. — Ще ви позволим да предадете съобщението си в първа кухина. Кажете им всичко — в какво положение се намираме, за плановете ви и за онова, което се случи на Земята.
— Разбрах, не съм идиот. Зная какво да им кажа — той погледна навъсено Кирчнър и после неочаквано му подаде ръка. — Направо ни съсипахте.
Кирчнър се поколеба за миг, после раздруса десницата му.
— Вашите хора се биха храбро.
— Покажете къде трябва да отида сега.
Намеси се Пикни и му предложи да я последва в свързочния център. Когато влязоха, прикрепи към ревера му безжичен микрофон и го включи на честотата на руснаците.
Плетнев разговаря с подполковник И.С. Пагодин в първа кухина. Германецът се постара да преведе на Кирчнър поне най-съществената част от припрения диалог.
— …не може да сте ме забравили, Пагодин. Преподавах на вашия курс в Новосибирск.
— Да, гласът ви прилича на онзи Плетнев…
— Забравете страховете и подозренията си, Пагодин! Войната свърши. Налага се да прекося контролираната от вас територия за да разговарям с полковник Мирски — сега вече генерал-лейтенант Мирски. Ще позволите ли… — той погледна към Кирчнър. — Двама от нас и четирима техни да преминат?
Настъпи кратко мълчание.
— Нямаме никаква връзка с втора кухина, нито с която и да било от останалите. Нашият полковник Раксаков е убит. А и аз не съм най-старшият офицер в кухината — полковник Виелгорски стои над мен.
— Тогава съберете се с Виелгорски и вземете някакво решение, Пагодин.
Още няколко минути на напрегнато очакване, преди да се обади Виелгорски.
— Можете да пресечете, но невъоръжени. Искам да разговарям с вас лично.
Плетнев вдигна вежди към Кирчнър.
— Невъоръжени — приемате ли?
Кирчнър кимна.
— Слизаме, значи…
— С централния асансьор, този който е най-близо до лагера на учените — взе решение Кирчнър, а германецът преведе на руски. — Ще ни трябва един от камионите в лагера за да пресечем кухината.
Плетнев нямаше никакви претенции. Виелгорски добави, че един от хората му ще ги придружава в камиона до втора кухина. В първия миг Кирчнър се поколеба, после даде съгласие. Все пак се свърза с Герхард за да координират действията.