С помощта на монтираните в прохода на първа кухина камери, Кирчнър следеше неотстъпно движението на камиона — на същия монитор, който само преди тридесет часа бе предал картини от последните часове на земната цивилизация. Седналата зад него Линк внезапно скочи от креслото и увеличи постъпилия сигнал.
— Това е приближаващ КАОТ — отбеляза един от свързочниците. — Наш, не на руснаците.
Линк му махна с ръка да замълчи, а пръстите й бягаха по бутоните на клавиатурата.
— Капитан Кирчнър, към нас се приближава КАОТ от Станция шестнадесет. Бил е повреден и не е могъл да маневрира към лунното селище… Сър, съобщиха, че Джудит Хофман е на борда.
Кирчнър завъртя креслото.
— Не съм изненадан — каза лаконично той. — Пуснете ги в дока. Госпожице Пикни, къде си оставих куртката?
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Мирски пресече откритото пространство бавно, не толкова от предпазливост, колкото за да има възможност да преброи убитите и най-вече — да прояви известно достойнство. Ланиер, лейтенант Джагър, майор Анековски и Плетнев се приближаваха с бърза крачка и спряха на няколко метра от него. Плетнев пристъпи напред, стисна го за ръката и рамото, а после отстъпи и спря някак встрани.
Мирски огледа разхвърляните из полето трупове. Съвсем близо, от недовършения миниатюрен окоп стърчаха телата на двама убити десантчици, с малки обгорени отвърстия по униформите. Досега беше изброил двадесет и осем убити, но вероятно броят им бе два пъти по-голям. Забравил за миг всякакви тактически съображения, Мирски неусетно се замисли за трагичната участ на неговите избити сънародници.
За четиридесетте ранени във втора кухина се грижеха само двама фелдшери. Сосницки бе умрял предния ден, без да дойде в съзнание. До два-три дни щяха да умрат и останалите ранени.
Мирски се обърна към Плетнев.
— Вярно ли е това, което ни съобщиха по радиото?
— Да — кимна Плетнев.
— Имаше ли някакви инструкции от Земята?
— Не.
— Значи положението е лошо?
— Много лошо — отвърна тихо Плетнев и се почеса по бузата. — Победители няма да има.
— Никакви заповеди, казваш? От Военния съвет, от партията, правителството, от някоя оцеляла група?
— Нищо — поклати глава Плетнев. — Може въобще да не ги е грижа за нас.
— Видяхте ли с очите си войната? — попита Мирски с побледняло лице.
— Видяхме, че през нощта цялата територия на Русия е озарена от пламъци. А също и Европа.
— Кой от вас говори руски? — попита Мирски, преместил поглед към Джагър и Ланиер.
— И двамата — отвърна Ланиер.
— Смятате ли, че вашите страни са победили?
— Не — каза Ланиер.
— Ние всички сме свине — каза Мирски.
Плетнев поклати глава.
— Изпълнявахме своя дълг, другарю генерал. Вие осъществихте великолепна…
— Колко кораба са оцелели? — прекъсна го Мирски.
— Четири — докладва Плетнев. — А от хората?
Ланиер, Джагър и Анековски зачакаха отговора на Мирски.
— Двеста — не, към сто и осемдесет — при мен — Мирски погледна навъсено Ланиер. — Не зная колко има в другите кухини. Сигурно към седемстотин души. Генерал Сосницки умря вчера.
— Значи сега вие сте командир — рече Плетнев.
— Трябва незабавно да започнем преговори — каза Ланиер. — По-нататъшните сражения са безсмислени.
— Така е — отвърна Мирски. Той отново огледа бойното поле и поклати тъжно глава. — Ако само ние сме оцелели… няма смисъл да се бием.
— Земята не е мъртва, полковник — рече Ланиер. — Може да е тежко ранена, но все още не е мъртва.
— Откъде тази увереност? — запита Мирски.
— Вярно — присъедини се на английски Плетнев. — Означава ли, че поддържате връзка с вашето командване?
— Не — отрече Ланиер. — Четох за това и видях с очите си как ще се случи. Това е дълга история, генерал Мирски, но струва ми се, че е дошло време да я научат всички.
Труповете все още се въргаляха там, където ги бе застигнала смъртта, а руснаците вече бяха получили свободен достъп до четирите кухини, срещу разрешението персоналът на Западния блок да използва асансьора в първа кухина, както и лагера на учените. Разбраха се по пероните и пътищата да дежурят патрули и на двете сили. Едва след това се заеха с разчистването на прохода и стената на южния полюс и погребването на убитите. Останалите отвън руски товарни ракети най-сетне получиха разрешение за скачване с дока.
Преговорите продължиха в научния лагер в първа кухина. Временно разрешиха на руските войници да използват половината от казармите във втора кухина, но между секторите заемани от морските пехотинци и космодесантчиците бе маркирана широка бяла лента, която се охраняваше от петима часовои от всяка страна.