Шефа затвори очи, изграждайки наум „отпускарското си лице“. Можеше да е, да речем, някъде под четирийсетте, но задължително без бръчки… Нямаше нужда от мустаци, но една стилна брадичка би била много подходяща. Че какъв лидер на тъмните сили щеше да е без брада? Най-важното бе дължината й да не е като на Хотабич. Ами очите? Не искаше да са черни, омръзна му. Нека бъдат сини със зеленикав оттенък. А носът? Създателите на мистичните трилъри предпочитаха да е или с интелектуална гръцка форма, или извит. Но той щеше да избере топчест и месест нос и тогава всички майстори на креатива щяха да изпукат. Телефонът изтръгна Шефа от размислите му. Тъй като си спомняше, че даде строго нареждане на Мария-Антоанета да прекъсва подготовката му за отпуска само в краен случай, той вдигна слушалката.
— Търсят ви от Небесната канцелария, монсеньор — разнесе се звънкият глас на секретарката. — Чакат на линия. Да ви свържа ли или ще ги помъчим малко?
Вместо да й отговори, Шефа само дето не скочи, дръпна телефона за връзка с Рая към себе си и натисна небесносиньото копче. Чу се щракване.
— Ало? Както виждаш, при нас се намери кой да оправи връзката. — От тона на Гавраил си личеше, че направо се пръска от самодоволство. — Когато имаме желание, ние също можем да намерим специалист, въпреки че силите на злото, естествено, се постараха да стане точно обратното. Общо взето, обаждам ти се, за да ти благодаря.
— Какво говориш? — рече подигравателно Шефа, настройвайки се на вълните на победата. — Каква рядкост! Само че вие по-скоро ще си глътнете езика, отколкото да изречете такова нещо. Обикновено по адрес на Принца на мрака се сипят само проклятия.
— И въпреки това — парира го Гавраил. — Исках да ти кажа, че не се излъгах, когато те помолих да ми дадеш Калашников назаем. Това е истинска кръстоска между Жорж Сименон и Агата Кристи — разкри всичко за броени часове. Тази нощ ще има среща с жена си, а след това ще го изпратя обратно. Тъй че не се притеснявай.
— Изобщо не съм се притеснявал — излъга Шефа. — Че какво би могло да го накара да иска политическо убежище във вашето стерилно и лустросано общество, където не можеш да си купиш дори една бира като в Саудитска Арабия? Максималното, на което би могъл да разчита, е да бачка безплатно като гастарбайтер, защото според вашите симпатични правила обитателите на Града не получават гражданство.
В слушалката се разнесе горестна въздишка на съжаление.
— Добре де, добре — успокои Шефа Гавраил. — Редът при вас си е изцяло ваша работа. А сега ми разкажи по-конкретно какво е станало с ангелите. Ако успеем, ще вкараме това в сутрешните вестници, че да си направим малко пиар на почва колко бързо се саморазрушавате. Това беше шегичка.
— Какво да ти разправям? Дори се учудвам колко съм задръстен — каза притеснено Гавраил. — Твоето предположение наистина се оказа вярно — част от загадката се криеше в един сексскандал с давност отпреди пет хиляди години. Четири бивши любовници на ангели, майки на гигантите, които са поглъщали всичко и които бяха унищожени… — Гавраил леко се поколеба — … по решение на Гласа, организирали заговор срещу онези, които просто са изпълнявали дълга си.
— Или по-точно срещу онези, които са написали донос срещу приятелите си — подсмихна се Шефа.
— Това са подробности — подмина нападката Гавраил. — Само че как тези четири персони са успели да попаднат в Рая и да станат ангели? Според мен това е сериозна кадрова грешка. Разбирам, че не е имало кой знае какъв избор, защото ангели и без това най-често стават умрели бебета с безгрешни души. Пет хиляди години тези амазонки са търсили подходящо средство, за да ни унищожат, но в крайна сметка на някого му е хрумнала идеята за смъртоносния вирус…
— Виж какво, това направо ми звучи като анонс на нискобюджетен фантастичен филм от осемдесетте години — разкикоти се най-откровено Шефа. — И кой е този умник?
— Засега не знаем това — отбеляза със съжаление Гавраил. — Основната заподозряна, която най-вероятно е стояла начело на заговора на тези фурии, изчезна. И знаеш ли кое е най-обидното? Че в течение на много години тази змия работеше при мен като секретарка! Затова си помисли от чии ръце вземаш кафето си всеки ден. Ами, ако това е някой сериен убиец?
Стените на кабинета се сгърчиха от ярки лилави пламъци.
— Сериозно ли?! — потръпна Шефа, стрелна подозрителен поглед към приемната и понижи гласа си до шепот. — И моята също вече работи повече от двеста години… Кой ги знае тия женоря… Дали пък наистина да не я уволня, че да ми е мирна главата?