— Ти си ги решаваш тия неща, но според мен това не е лошо — обобщи Гавраил. — След като прегледахме секретните досиета на убитите ангели, чрез архивната компютърна база установихме коя от жените в ангелската колония впоследствие се е озовала в Рая. Нали можеш да си представиш състоянието ми, когато стана ясно, че една от тях работи като моя секретарка! В бъдеще задължително ще чета личното дело на всички, които вземам на работа. Тя непрекъснато получава колети от ангелите на Земята — работата й е такава. Обадихме се в митницата и оттам ни казаха, че преди малко повече от седмица Калипсо е взела две много здраво опаковани пратки, които й изпратила някаква си Локи от Земята. А тази Локи също е сред четирите жени! Успяхме да установим, че амазонките са действали по план, като са отравяли жертвите си. Серафим е бил инжектиран при нас, в кантората, най-вероятно от секретарката си. А за да се заразиш, е нужно съвсем малко, тъй че явно са го боднали лекичко със спринцовката, а той дори не е забелязал или може би си е помислил, че се е убол на карфица. Другите петима са ги ликвидирали по доста ексцентричен начин — една девойка от елитното поделение на ангелите на възмездието, която е преминала през специална тренировка в курса за снайперисти…
— Чакай малко, чакай малко — прекъсна го Шефа. — Доколкото си спомням, учат ангелите на възмездието да боравят с меч, както и да се фехтуват.
— Старче, мечовете са от каменната ера — изпуфтя небрежно Гавраил. — Сега ги обучават на всички модерни начини за водене на война, включително и на дистанционно управление на ракети „Топол-М“. Общо взето, девойката, нанасяща ударите, в най-буквален смисъл си е свила пет снайперистки гнезда на най-високите палми на плажа на такова разстояние от вилите на жертвите, че камерите за наблюдение да не я уловят. А по-нататък всичко е съвсем прозаично — миниатюрна капсула отрова е била зареждана в снайперистката винтовка и от разстояние около стотина метра този „куршум“ е бил изстрелван в басейна, където падал на дъното и било почти невъзможно да го забележиш. Пробите на водата, които Калашников взе от пет басейна, потвърдиха наличието на разпадащ се вирус и в повечето случаи се оказа, че бактериите вече са мъртви. Само във вилата на Сера нямаше такъв вирус. Когато човек живее десет хиляди години, той не променя навиците си. И сутрин плува в басейна, както е прието от векове. Ти например правиш ли това?
— Ама че идиотски въпрос — възмути се Шефа. — При нас жегата и задухът са непоносими. Откъде ще се вземе чист въздух под земята? Плувам, разбира се.
— А така, точно това ти обяснявам — продължи Гавраил. — Тези госпожици са знаели времето на техните сутрешни плувания в басейна до секунда, понеже, ако не с друго, поне са разполагали със страшно много време. Сутринта ангелът се изкъпвал, заразявал се, а на другата сутрин — умирал. Вероятно това е била някаква лека мутация на грипа, тъй като в библиотеката прочетох, че като нищо можеш да умреш и само за шест часа.
— Наложи ли се да измъчвате момичето, за да си признае? — попита Шефа.
— Шегуваш ли се? — обиди се Гавраил. — Ние не използваме такива методи. Нещата са далеч по-прости и дори бих казал банални. След като разговарях с митницата, извиках Вартоломей по специалната връзка и заедно с неговите хора нахлухме в моята приемна на гости при секретарката ми. Но се оказа, че тя не е там. Претърсихме цялата околност, но тя сякаш се бе изпарила. Нямам никаква представа как е усетила, че са я разкрили, и е изчезнала. Сигурно става дума за ясновидство, не може да е друго. Но извадихме голям късмет, тъй като когато е бягала, явно много е бързала и пощенската й кутия в компютъра е останала отворена, така че цялата електронна кореспонденция с другите килъри беше като на длан. Ние не си губихме времето и веднага хукнахме при снайперистката. Обаче, за разлика от секретарката тя няма ясновидски способности и явно не очакваше посещението ни. Заловихме я в самата тренировъчна база.
Представяш ли си, оказа се, че била партньорка на Вартоломей по време на ликвидирането на Содом и Гомор! Кой би допуснал такова нещо! Веднага запечатахме и пробихме служебния компютър на снайперистката и там също открихме кореспонденция със секретарката. Всичко беше казано съвсем директно — как и с какво точно са убивали. Просто те не бяха зашифровали писмата, които са си разменяли.