Какво ставаше? Счуваше ли му се или не? Някъде звучеше лека музика на арфа. Изпълнението не беше перфектно, но в същото време изобщо не бе и любителско. Всъщност той знаеше каква е тази работа с музиката. Изглежда, стереосистемата в кабинета му се бе включила сама, понякога се случваха такива неща. Трябваше да отиде и да я изключи, а след това да си тръгне за вкъщи, та най-сетне да се наспи. Утре имаше много работа, Гласа щеше да пристигне към обед и всички щяха да видят появата на новия ръководител, какъвто още не бе имало в Небесната канцелария. На онзи ръководител, който щеше да научи всички как трябва да се работи. На онзи ръководител, който…
Когато влезе в кабинета, RL2 се вцепени, тъй като ясно видя, че зад бюрото му седи човек, чието лице не можеше да съзре в мрака. Черният, обгърнат с лунна светлина силует дори не трепна при появата на RL2, а само докосна дистанционното на бюрото и нежната музика, която се лееше от тонколоните, секна. RL2 се вгледа и инстинктивно отстъпи назад, тъй като видя до човека тънка проблясваща метална лента. А той много добре знаеше какво е това. Дори знаеше прекалено добре.
RL2 опъна бавно показалеца на дясната си ръка успоредно на бедрото си.