— Кой сте вие? — попита. — Какво търсите тук?
Острието подскочи нагоре и разсече нощния въздух със свистене…
Четирийсет и пета глава
Мечът на демоните
понеделник, 04 часа и 38 минути
Изпаднал в лека паника, RL2 отстъпи към вратата. Пръстът му започна да тръпне от приливите на енергия. Положението беше лошо, защото който и да бе гостът, трябваше спешно да му приложи телекинеза, а сетне да изяснява за какво става дума.
Въпреки очакването му посетителят не се нахвърли върху него с меча, а се ограничи само с два силни и резки удара във въздуха над главата си, сякаш проверяваше дали онова, което държеше в ръцете си, може да върши работа. Сетне лентата проблесна и полегна на бюрото до него. RL2 въздъхна с облекчение. Така щеше да му е по-лесно да се справи с неканения пришелец.
Човекът докосна бутона на настолната лампа и в кабинета светна.
RL2 трябваше да мобилизира цялото си самообладание, та на лицето му да не трепне нито един мускул. Точно срещу него седеше Алексей Калашников.
— Много интересно — проточи RL2 и положи известни усилия, за да се усмихне. — Защо не ме предупредихте, че ще дойдете тук? Нещо извънредно ли се е случило?
— Да — отвърна Калашников. — Напълно сте прав.
Той дръпна за дръжката и вдигна от бюрото прекрасно изработения меч от изключително гъвкав, но в същото време твърд метал. Върху полираната кокалена дръжка беше изрязан кръгъл печат във формата на крило в лъчите на слънцето.
— „Божествената сила“ — рече. — Същото онова оръжие, с което Гласа дарил седмината доносници, за да унищожат ангелската колония на Земята. Единственото оръжие на света, с което може да се убие ангел… Един меч за седмина, друг такъв просто не съществува… Нали така?
— Така е — съгласи се RL2. — Но какво общо има това с…
— Има много общо — увери го Калашников.
Той стана от креслото и RL2 забеляза, че детективът стиска „божествената сила“ в ръката си, на която носеше ръкавица. Калашников улови съсредоточения му поглед.
— Извинявайте, забравих да ви предупредя — каза без капчица благоразположение. — С ваше позволение аз вече свалих пръстовите отпечатъци от този прекрасен меч. При ангелите те са точно толкова различни, колкото и при хората. А вие сте тъй да се каже полухора и полуптици. Интересно, а откъде изобщо сте се взели? Гласа ли ви е създал като всяко свое творение на Земята, или вие вече сте съществували преди това? Какви сте били? Индонезийски гуру или гръцки сирени? Само че в античната митология сирените са се смятали за безмилостни демони… Тъй че знае ли човек, може би в началото ангелите също не са били онова, което са станали впоследствие в Рая? Може би с това се обяснява и участието им в операциите на възмездия — вербуваните демони са били ангажирани за изпълнението на най-жестоките кървави задачи, с които никога не биха се заели най-близките слуги на Гласа. Но веднъж идеалните машини за убийство били препрограмирани в ново амплоа, което изобщо не се харесало на всички. Затова част от тях пожелали да напуснат райските селения и да живеят на създадената неотдавна комфортна Земя, загърбвайки мъдрите устави и указанията свише. И нямаше да е изключено сега техните деца да управляват Земята, ако не беше…
— „И машините се възправиха срещу хората“ — иронизира тона на Калашников RL2. — Хайде да оставим настрана митологията. Значи вие си мислите, че аз съм убил някого с този декоративен меч, който от пет хиляди години виси тук на стената за украса? Конгениално. Искам да знаете, че аз дори не си спомням кога за последен път съм го вадил от ножницата… И кого точно бих могъл да убия? Избягалата секретарка ли? Извинете, но когато тя е избягала, аз дойдох тук заедно с вас. Ние, ангелите, разбира се, сме извънземни същества, но не можем да се намираме на две места едновременно.
Калашников пусна подигравката покрай ушите си.
— Нямаше ви в архива около час — каза. — След десет вечерта ме изоставихте за кратко, тъй като отидохте да проучите досието на другия етаж и ме предупредихте за това. След това се върнахте и обяснихте, че май не сте открили нищо ценно. Но проблемът е там, че онова крило на сградата, към което тръгнахте, също има изход. И например Сурен е забелязал вашата колесница до онзи изход тъкмо като тръгвала. Казвате, че пет хиляди години не сте вадили меча на „божествената сила“ от ножницата? Лъжете. По него има пресни драскотини, които минават като нишка покрай острието му. Мечът наистина е стоял дълго в ножницата. И за да го извадите оттам, е била нужна огромна сила. А аз успях да направя това лесно, пък и по самата ножница се виждат прекрасни отпечатъци от пръсти като по поръчка. Вие сте пресметнали добре, когато сте окачили меча от дясната страна на креслото, където ангелите държат служебното си сребърно оръжие, тъй като никой от гостите ви не му обръщаше внимание. Дори и четирите момичета с драконите, които биха дали всичко на света да разберат къде се намира „божествената сила“. Но аз кой знае защо го забелязах и веднага запомних, че носи печата на Гласа, какъвто на другите мечове няма. — Калашников посочи към крилото в лъчите на слънцето. — Според апокрифа на Енох, такъв меч има само в един екземпляр. И той е бил използван съвсем наскоро — днес. Когато сте нанесли удара на секретарката, острието е закачило ъгъла на бюрото и дървото там е отчупено. Едва забележими дървесни влакна са залепнали и за самото острие… Вгледайте се, плийз.