Выбрать главу

RL2 забели очи към тавана.

— Вие ме изморихте, другарю следовател — рече ядосано. — Всички са станали толкова умни, че това направо е някаква напаст. Който и роман да вземеш, главният полицай е потресаващ специалист по богословие и дори да го събудиш посред нощ, ще ти каже на старогръцки какво е решението на Никейския събор. Трябва да се направи нещо със съвременната литература, в противен случай таджикските метачи от Раменски ще започнат да цитират Йоан Златоуст.

Той прокара ръка по златистите си къдрави коси от челото до тила.

— Така че си помислете, my dear, дори всичко това да е така, както вие твърдите… Да речем, че секретарката не е избягала, а аз съм я убил с „божествената сила“. Нима това означава, че виновният съм аз? Вие току-що сте влезли в този кабинет в мое отсъствие и без проблеми сте извадили меча от ножницата. А не ви ли е хрумвало, че това преспокойно би могъл да го направи и някой друг?

— Хрумвало ми е — кимна Калашников. — Затова, ако не възразявате, ще занеса пръстовите отпечатъци от този меч в градската лаборатория. Там ще ги обработят, а след това Шефа ще изпрати резултатите на Гласа. Вие при всички случаи не сте виновен и няма от какво да се боите, нали така? А в същото време ще се сдобиете с прекрасна възможност да обясните на Гласа защо са загинали всичките ви заместници, на двама от които се е гледало като на кандидати да ви сменят на поста. А както успях да разбера току-що от архивните документи, преди Гласа да излезе в отпуск, покойният Елевтерий му е написал докладна, в която е предложил да ви смени на поста. И се е мотивирал с това, че вие вече сте провалили веднъж мисията, която са ви възложили, като сте допуснали избухването на Втората световна война. Между другото… Аз вече се досетих сам, но ще ми е много приятно, ако ми го кажете лично… Какво означава RL2?

— Това с двойно повторение на букви — аRхангеL ГaвRaиL — отвърна равнодушно Гавраил. — Как можах да забравя за ръкавиците? Случват се такива неща. Никога в живота си не съм ги използвал. Мисля, че много добре съзнавате, че няма да занесете отпечатъците от пръсти в Града. По простата причина че никога повече няма да излезете от тази стая.

Той натисна бутона на дистанционното, скрито в гънките на копринения хитон.

— Това блокира прозорците и вратите в сградата — обясни тихо Гавраил. — Между другото, наредете на вашия малоумник веднага да излезе от гардероба. Ако е решил да се нахвърли отгоре ми отзад и да ме удари по главата, няма да постигне нищо.

— Така ли? Колко обидно — разнесе се глухо от гардероба. — А пък миналия път това постигна много добър ефект. Може би все пак да опитам поне веднъж?

— Не ти препоръчвам — тросна му се Гавраил и отстъпи встрани.

— Можеш да излезеш оттам, Серьога — каза царствено Калашников, без да сваля очи от Гавраил. — За жалост този тип е прочел повече кримки от всяка домакиня и затова се издънихме. Но не се притеснявай, няма да ти направи нищо. Защото аз държа „божествената сила“, а тя убива ангелите с един удар.

— Какво говорите? — подсмихна се архангелът и изпъна ръката си напред.

Калашников дори не успя да разбере какво се случва. Въздушната вълна го подхвърли енергично във въздуха, а сетне го запрати встрани като от катапулт. Когато се приземи на срещуположния край на кабинета, той заби главата си в стената, а пред очите му се появиха червени и зелени петна. Въпреки удара не изгуби съзнание, затова веднага осъзна лошата новина — основният му и единствен коз в дискусията и по-точно „божествената сила“ остана на бюрото до прозореца. Малинин изскочи от гардероба и се стрелна като мълния към заветния меч, но Гавраил успя да реагира по-бързо — проблесна електрически заряд, а казакът направи невъобразимо кълбо във въздуха и се пльосна до началника си.