— Представяш ли си, той ни е разигравал като хлапаци. — Калашников най-сетне успя да се изправи от пода, седна и завъртя глава, за да пропъди разноцветните кръгчета пред очите си. — Ние разследвахме с вид на умници, а той през цялото това време е следил да вървим по правилния път и когато трябва, ни е подхвърлял разни намеци, та до неделя при всички случаи задължително да спипаме тези нещастни жени. Трябва да оцениш колко добре е планирал всичко, след като посети Шефа, е прерязал кабелите на телефона, за да прекъсне връзката с Града, та да не би Шефа случайно да провали хода на разследването. Организира фалшиво покушение срещу нас — сам светкавично е сменил чашите, когато секретарката е отишла да вземе подноса, а сетне изби светската вода от ръцете ни, та да му имаме още по-голямо доверие. Нарочно ми пробута апокрифа чрез библиотекаря, та час по-скоро да се досетя за какво става дума. Нареди да пускат Сурен без проверка през митницата, та да получим навреме резултатите от градската лаборатория, а пред нас се правеше, че изобщо не знае откъде е дошъл анализът. Ръкопляскай му, Серьога, той е истински гений. С един изстрел това момче уби три заека едновременно. Първо, отърва се от конкурентите си, които по време на заседанията са имали значително влияние и тежест пред Гласа. Второ, ликвидира четири отмъстителни амазонки, които отдавна му имаха зъб. Трето, ще получи награда и ще разшири правомощията си, като задейства старите си планове за онова… как му викаше… ребрандиране. И наистина нашето присъствие още от началото му е било нужно само за да придаде определена тежест на фиктивното разследване. Само едно не мога да разбера — как смята да скрие злостните си намерения от Гласа, който, както е всеизвестно, знае всичко.
— „Гласа знае всичко!“ — провъзгласи Гавраил с патос и се разсмя. — Знаете ли, този слоган по принцип го измислих аз и той е толкова готин, че всички най-сериозно вярват в него. Вие не сгрешихте, когато ми посочихте разминаването между рекламните лозунги и истинската фраза от апокрифа на Енох:
— Веднага забелязахте двойствеността, нали? И е точно така — Гласа НЕ ЗНАЕШЕ НИЩО за онова, което ставаше в ангелската колония на Земята. Да, той има ясновидски дар и ако искаше, без проблеми можеше да ме разкрие. Но за щастие Гласа има такъв принцип — да не се натоварва. Ако дойде и види вече РЕШЕН проблем, няма да се впусне да изяснява какво е станало в действителност, защото НЯМА ВРЕМЕ. Ще ми благодари, ще ми даде нови властови правомощия и всичко ще си остане, както е било. А сега ме извинете — Гавраил погледна делово часовника си, — разполагам с много малко време и в известен смисъл вече удари часът да умрете. Защото тепърва ще трябва да измисля и версия къде сте се дянали най-внезапно. Аз съм страхотен креатив, но за това също е нужно време.
Малинин отново опипа главата си — вече не му течеше кръв.
— Вашблороде — прошепна. — Момчето май се изприказва, вече имаме цялата информация. Хайде веднага да станем и да му набием канчето.
— Много съжалявам, братле, но това е невъзможно — отвърна Калашников. — Той разполага с телекинеза, а освен това има и меч. Оценявам храбростта ти. Ако искаш, стани сам, а аз ще те подкрепя морално, не се съмнявай в това.
— Това е — разстрои се Малинин. — Какъв е тоя ден днеска? Вече ме цапардосаха по главата, спи ми се, а сега ще трябва и да убивам. По-лош ден е имал само Бекъм.
— Това не ми харесва и на мен, братле — подкрепи го Алексей. — Но нали виждаш, какво да се прави? Патроните му няма как да свършат, няма как да го цапардосаш по главата. Трябваше за всеки случай да отработим още един вариант.
— Че откъде да знам какво ще стане? — тросна се Малинин. — Уж изпълнихме всичко точно както е дадено в кримките, а пък сега пак ще трябва да умирам? Лично аз, вашблороде, не съм във възторг от вас. Толкова ли трудно беше да му ударите един креатив?
— Прощавай, братко — разпери съкрушено ръце Калашников, — но кой е очаквал такова нещо? Чакай малко. Току-виж ей сега вдигнал меча над главата си, а пък той вземе, че се забие в тавана и тогава ние кааааааато…