Выбрать главу

— И таз добра — завъртя глава Вартоломей.

— Да — проточи Калашников, тъй като не намери думи да опише художествено случилото се.

— Искаш ли една цигара? — потупа го по рамото Вартоломей.

— Искам — отвърна той.

— Нямам — каза натъжено ангелът. — Това е Раят, да му го набибиткам.

Калашников отиде при Малинин и изля отгоре му водата от вазата, която неизвестно как бе оцеляла в битката, и то заедно с цветята в нея. Малинин изпръхтя, сложи ръка върху подутото си око и се закашля.

— Мама му стара… да му го набибиткам… бииииииииииип…

Всъщност другото му око веднага откри на пода трупа на Гавраил, който се бе покрил е паяжина от кръвоносни съдове.

— Готов ли е? — попита делово казакът.

— Да — потвърди Калашников. — Надявам се, че ти хареса?

— Доста мащабна работа — надигна се Малинин, пъшкайки. — Сигурно ще трябва да ремонтират кабинета една седмица. Най-важното е, че останах жив, а не както миналия път и това, ваше благородие, много ме радва. Знаете ли какво ще ви кажа? Трябваше да цапардосаме Гавраилчо по тиквата веднага, още щом влезе в кабинета, а не да разиграваме целия този театър на сенките и силуетите.

— Тогава нямаше да имаме никакви доказателства — отвърна Вартоломей, продължавайки да лежи на пода. — А сега — той се потупа по джоба — всичко е записано тук. На Гласа ще му е много интересно да го чуе.

Малинин отиде при Вартоломей и му се усмихна угоднически.

— Прощавай, братко — каза притеснено. — Но в началото подозирах теб. И буквите в името ти съвпадаха, и поведението ти беше доста подозрително, а пък момата убийца дори ти е ортак от Содом. Оказва се, че не съм разбрал правилно негово благородие, а пък той не е разбрал мен. Аз му викам: „Вартоломей“ и му соча с глава към вратата, сиреч да те хванем, а негово благородие имал предвид, че трябва да идем в базата и да те молим за помощ. Ей на колко загадъчно стана.

— Добре де, прощавам ти — махна великодушно с почернялата си от саждите ръка Вартоломей. — На всеки се случва. У вас, в Русия, вечно вкарват в затвора не когото трябва, това е традиция. В началото аз също си помислих, че вие сте се напушили с лотос, особено когато твоят ортак ми каза името на организатора на всички убийства.

Извикахме Сурен, а той отново потвърди, че митничарите не са го претърсвали и са се извръщали настрани, когато минавал през райските врати, макар че преди никога не се бе случвало такова нещо. Викам си, добре де, в края на краищата това също не е доказателство. Но след това, когато отидохме в архива и с моя пропуск прегледахме всички документи, свързани с положението на Гавраил в Небесната канцелария… А пък твоят бос изрови и бележката на Елевтерий… Дори и аз осъзнах, че тук нещо не е както трябва и че няма да е зле да проверим нещата още веднъж. Само ми е жал за момчетата. — Той погледна със съжаление към онова, което бе останало от загиналите ангели. — Но такава им е работата.

В това време Калашников проучи внимателно мобилния телефон на бюрото, който стана причина за началото на кървавата разправа. Натисна бутона и на дисплея се появи съобщение, написано с неразбираеми букви, които приличаха на клинопис.

— Имам чувството, че нашето момче е имало някъде още един свой агент — каза и хвърли апарата на Вартоломей, който го хвана със здравата си ръка.

— „Задържах Гласа, както ме помоли — преведе мрачно Вартоломей от арамейски. — Защо не отговаряш? Кажи какво да правя по-нататък.“

Той остави внимателно апарата на пода до себе си.

— На всичкото отгоре Гавраил е сложил „опашка“ да следи Гласа по време на отпуската му и да му докладва къде е — изплю се злобно ангелът. — Нищо, ей сега ще се съвзема и нашите ангели на Земята веднага ще разберат в коя хотелска стая се свира този плъх. Само да не го изпуснат.

— Е. на мен вече ми е време да тръгвам — разпери ръце Калашников. — Аз си свърших работата, а нататък ти се оправяй сам. Скоро Гласа ще си дойде, а аз още не съм се видял с жена си, а пък нямам никакво време. Ей сега ще се обадя от апарата за специална връзка на Шефа да му разкажа какво се забърка тук и ще отида да си придам приличен вид. Защото иначе какво ще каже Алевтина, ако след деветдесет години се появя пред нея с разбита мутра, с изгорели дрехи и без цветя? Къде ви е банята?