— Видях ги с очите си — опита се той да поправи грешката. — Надникнах там, а те…
— Надникна ли? — изрева Вартоломсй. — Хората не са се виждали сто години и са се усамотили само за минутка! А ти, уродливо говедо, ги наблюдаваш през дупката като в парижко пийпшоу, така ли? Да не си посмял да им пречиш…
И той завря в носа на ангела косматия си юмрук с големината на малък пъпеш.
— РАЗБРА ЛИ?
Ангелът, в чиято глава всичко окончателно се обърка, първо отскочи, сетне постоя малко на едно място, опитвайки се да разбере нещо, и накрая седна върху пясъка на плажа.
Вече забравил за шашардисания ангел, Вартоломей прелисти страницата.
— Извратеняк…
Четирийсет и девета глава
Главният бос
понеделник, 12 часа и 27 минути
Седнал във високото сребърно кресло под огромното пано във вид на две скръстени криле, Вартоломей оглеждаше съсредоточено присъстващите с небесносините си очи. В него бавно и полека кипваше студена ярост. Това беше направо разтърсващо. Тук призори беше станало такова нещо, а на тях изобщо не им пукаше и дори не обсъждаха случилото се. Разказваха си вицове, пиеха светена вода и се шегуваха, като рисуваха на служебните листове карикатури с нимби и кокоши криле. Беше минал само един час, откакто той заедно с милата компания на принц Дмитрий и кочияша Сурен изпратиха уморения, но доволен Калашников и сънения Малинин на райския експрес. И вече страшно съжаляваше, че се бе ангажирал с тази работа до обяд. Защото тук не можеше да се издържи и минута. В специалните части беше далеч по-спокойно, още повече че отдавна вече не трябваше да изгарят никакви градове, тъй че си седяха кротичко, играеха шах и обучаваха ангелите новаци, които много рядко постъпваха в базата.
Вартоломей Всемогъщи… И каква полза имаше от тази тежка титла, ако дори дребните чиновници в офиса не ти обръщаха никакво внимание?
Вартоломей претегли чашата вода в ръка и я запрати по часовника на стената, а той се стовари на пода с жален звън. Около него се търкулнаха винтчета и бурмички.
Присъстващите замлъкнаха. Някой се завря под масата, но го измъкнаха оттам.
— Казвайте по същество какво става при вас? — попита Вартоломей, сякаш нищо не се е случило.
Един чипонос ангел извади някакво винтче от дългата си коса и стана от мястото си, стиснал пред себе си огромна кадифена папка с райския герб.
— Основният въпрос в дневния ред е: какво ще обясним на праведниците? — каза той, примигвайки нервно с гъстите си мигли. — Хората искат да знаят…
— Нищо няма да им обясняваме — отвърна спокойно Вартоломей.
— Но…
— А ти какво предлагаш? — подсмихна се цинично босът. — Да пуснем извънредно предаване по телевизията за това как русокоси девойки от частите със специално предназначение са изтровили ангелите, за да си отмъстят за съсипания им сексуален живот, и всичко това го е организирал първият заместник на Гласа? Да, зрителският рейтинг ще бъде убийствен. А следобед двамата с теб ще останем без работа.
— Тогава какво да правим? — притесни се ангелът.
— Казах ти вече — нищо — сви рамене Вартоломей. — В три часа, когато има новинарска емисия, мимоходом ще съобщите, че в знак на изключително доверие от страна на ръководството Гавраил е назначен на престижна длъжност и ще оглави наблюдението на новите офиси на Гласа, които се намират в Ханти Мансийск.
— Те ще шушукат — каза съкрушено младият ангел.
— Ще пошушукат малко и ще спрат — отсече Вартоломей. — Има ли други въпроси?
Чиновниците в офиса шумоляха тихичко с криле, поразени от строгостта на новото началство. Служителите вече се бояха не само да рисуват, но дори и да докосват чашите със светена вода. На един от ангелите му прилоша, но той се хвана трескаво за ръба на масата и не сваляше очи от Вартоломей, без да смее дори да избърше покритото си със ситни капчици пот чело.
— Няма ли въпроси? Добре, тогава ще попитам аз.
— Вартоломей взе от бюрото първия лист, който му попадна. — Бих искал да зная как вървят нещата с рекламните плакати на Гласа преди изборите? Някой засне ли клипове?
— Никой не е снимал нищо — рече ангелът, който седеше най-близо до него. — Защо трябва да го правим? Използваме всичко от миналия път, за икономия. „Никой не сменя конете насред реката“, „Настрой се за най-хубавото“, „Направи правилния избор“. Няма никакъв смисъл от нови. И без това праведниците ще гласуват за Гласа, затова слоганите, които висят по транспарантите в Небесната канцелария, се използват, докато овехтеят. След това поръчваме на гастарбайтерите да направят нови.