— Вашблороде… дано не ви се стори нахално… ама колко пъти, а?
— Какво? — излезе от нирваната си Калашников.
— Ами, вие отдавна не сте се виждали — рече унтерофицерът с цялата дипломатичност, на която бе способен. — Та затуй ви питам колко пъти?
Калашников въздъхна и изплющя звънко Малинин по тила. Макар да не замахна, го направи доста силно и фуражката изхвърча от казашката тиква върху оплютия асфалт на перона. Унтерофицерът си направи заключението, че няма да чуе подробен разказ за приключенията в бледосинята стая, вдигна шапката си и се зае отново да унищожава пушената платика.
— Вартоломей каза, че това е чудо — рече замечтано Калашников и уж случайно също посегна към апетитното гръбче на рибата. — Беше толкова изненадан… И обясни, че до този момент в Рая никога не се е случвало такова нещо. И дори има идея защо всичко това е успяло.
— Виж ти — коментира предпазливо Малинин. — И каква е тази идея?
— За съжаление не ми я каза.
— А според мен чудо е, когато ти подарят безплатно една каса водка — изрази своето виждане за ситуацията Малинин. — А всичко останало са само нашите нетрайни представи за света, ако се изхожда от философското самовъзприятие на личността.
Калашников без малко не се задави с платиката.
— Серьога — каза притеснено. — Спри да лочиш тая шльокавица.
Всъщност той нямаше как да не спре, тъй като манерката вече беше празна. Малинин почовърка лениво зъбите си с опашката на платиката, а високоговорителите продължаваха да хъркат. Хората по перона тревожно си шушукаха, тъй като мотрисата закъсняваше, както ставаше винаги, но естествено новаците не знаеха това.
— Знаете ли какво ще ви кажа, вашблороде — отбеляза твърдо казакът. — Следващия път, когато разследваме убийство, аз веднага ще си избера онзи, който е най-неподозрителен. Ще го наближа отзад и ще го цапардосам с всичка сила по канчето. И това значително ще намали всичките ни мъки, ровенето из архивите и разни други трудности.
— В думите ти, братле, има рационално зърно — съгласи се Калашников, бършейки със салфетка устните си, които лъщяха от платиката. — Но ако в бъдеще започнем да постъпваме по този начин, задължително ще се натъкнем на проблеми. Разбира се, в обикновените кримки нещата стоят точно така и убийството извършва някой незабележим метач или градинар. Или както в последния ни случай — основният злодей непрекъснато е в центъра на вниманието и затова никой не го подозира. Но ако разсъждаваме класически, тогава убиецът би трябвало да е Гласа, защото той винаги е извън подозрение.
— Мамка му — изпоти се Малинин. — Така си е. Но да треснеш Гласа по канчето е доста опасна работа. Сетне няма да намерят дори костите ти. Тогава трябва да измислим някаква методика, с която да откриваме маниаците. Моето сърце може и да е мъртво, вашблороде, ама усещам, че нещата няма да свършат с това приключение.
— Защо да не свършат? — напрегна се Калашников.
— Ами, самият вие ми казахте така още в началото — примигна Малинин, — че такива са законите на кримките. Щом е имало едно престъпление, ще има и второ.
— Но за трето не съм ти казвал нищо — прекъсна излиянията му Калашников. — И изобщо какви са тия претенции? Миналия път обещах ли ти любовна линия — получи я. Не стреляха по теб и това може само да те радва. Отнесе няколко удара по сурата, но не ти е за пръв път. А освен това според закона на жанра в третата част на трилъра винаги се появява някой персонаж от първата, когото читателят е обикнал… А пък на мен, знаеш ли, изобщо не ми се ще да се срещам отново нито с Юда Искариотски, нито с вампира Хензел, нито дори с Мерилин Монро с нейния бюст нула номер.
Малинин започна да нагъва „Мъртвешка правда“, в която освен костите и пластмасовите чаши вече не бе останало нищо друго. В далечината вече свиреше влакът, който се приближаваше към перона, а тълпата пътници се вълнуваше.
— Няма ли да има любовна линия и за мен? — попита обидено той.
— Ти, любезни мой, ще минеш и без това — сряза го Калашников. — Ако човек си те представи в някоя кримка, ти щеше да си единствено комичен персонаж. И сега можеш да изсипеш на главата си остатъците от плагиката или неудържимо да се подхлъзнеш на рибешката глава и бъди сигурен, че хората много ще се зарадват.
— Стига де — обиди се Малинин и изхвърли мазния пакет.
— Шегувам се — обобщи Калашников. — Но знаеш ли, всички тези разследвания вече ми дойдоха до гуша. — И той прокара ръка през гърлото си. — Следващата седмица Алевтина сигурно ще бъде депортирана от Небесната канцелария в Града заради прегрешението си. И можеш да си сигурен, че тогава ще имам друга работа, вместо да търча и да издирвам маниаци. Нали разбираш, че нямам намерение да заприличвам на онези кретени от криминалните сериали, които в десета серия вече изобщо не знаят какво разследват, а зловещата мафия не е в състояние да измисли как да им отмъсти и в крайна сметка убиват братовчедката на бабата на детектива. Тъй че си го набий в главата: никога няма да има трета част.