Шефа се надвеси плавно над масата и одраска болезнено събеседника си с нокът по месестия нос. От изненада той се задави насред думата.
— Сапармурат, самият аз нямам нищо против теб — размърда устни Шефа, всмуквайки от пурата. — Аз харесвам хората, които са влюбени в себе си до степен да мастурбират пред образа си. Но нали разбираш, старче, ти си попаднал в Ада. У вас, в Ашхабад, си бил царят на пясъците, но тук си никой и нямаш никакво име — такива са условията на наказанието. Ще ти кажа под секрет, че с книгата „Рухнама“ мина границите, като заяви, че самият Глас ти я е нашепнал в ухото. Не биваше да правиш това… Знаеш ли колко е обидчив Гласа? — Шефа въздъхна. — Ужасно е обидчив. И книгата ти не му хареса, та затова се обиди, че прехвърли авторството на тази халтура върху него. Мога да те зарадвам, че се отърва леко, защото шегите с Гласа по принцип свършват много зле.
Сапармурат се премести от ръба към облегалката на стола.
— Със сигурност се отърва леко — продължи Шефа. — Знаеш ли кой е Ким Ир Сен? По очите ти виждам, че знаеш. А на този човек в Града му заповядаха да изгради сам собствената си статуя, висока петстотин метра и широка двеста метра. Как ти се струва това? Вече двеста години гради неуморно, бърка бетон, тича за строителни материали, строи скелета… И сега вече направо не може да се гледа — щом се зърне в огледалото, и веднага му се повдига. А пък ти тук ми се оплакваш, хленчиш, губиш ми времето. Кофти му било на горкичкия без собствения му образ. Скъпи мой, та ти все още не знаеш какво означава истинско наказание. Ако те изпратя в телевизията да водиш денонощно „фабрика за звезди“, ще те видя тогава какви ще ги приказваш.
Сапармурат се изпоти и цялото му тяло се разтрепери.
— Стига-стига — успокои го Шефа. — Все пак аз не съм фашист. Просто всички ми омръзнахте. Идвате, мрънкате. Секретарката всеки ден ми докладва, че ту имамът Хомейни тресе брадата си тук, ту генералисимус Франко иска да бъде приет, ту Калигула се свира на диванчето в ъгъла. Много сте ми скромнички. А на Земята сигурно всеки от вас е смятал, че е самият Глас и че Шефа не му е брат, нали така?
Сапармурат сведе смутено очи.
— Позволете ми да се погледна поне за секунда — каза жално той. — Вие сигурно имате някакво специално огледало? Само да си оправя косата.
— Ти май съвсем полудя? — изтрака с острите си зъби Шефа, а от ноздрите му блъвна пламък. — Има неща, които дори аз не мога да променя. Що за Ад ще е това тогава? Такива като теб винаги са пред очите на пресата. Всички трябва да виждат, че наказанието ги измъчва много силно, иначе публиката ще се чувства страшно обидена. Марш в общежитието си и повече да не съм те видял. Ще те изпепеля на майната ти.
След като вратата се затвори зад гърба на Сапармурат, Шефа започна да изпълва пространството на кабинета с цигарен дим и посвети времето си на традиционното четене на сутрешната градска преса, чиято внушителна купчина покриваше бюрото му. Стиснал в ръка сандаловия молив, той по навик отбелязваше най-интересните места в статиите. В очите му първо се наби рубриката „Кримки“, изписана с едри бели букви върху черна подложка.
„Скандал: двама виртуози се сбиха по време на симфоничен концерт“ — прочете той натрапчивото заглавие във вестник „Смърт“ и погледна голямата снимка, на която се бяха вкопчили един плешив мъж с очила и един младеж с перука на букли. — След кратък, но яростен спор за качеството на изпълнението си Ростислав Костропович удари Волфганг Амадеус Моцарт с виолончелото по главата — зачете се в текста Шефа. — Започна ожесточен бой, в който се включиха Бах, Рахманинов, Ференц Лист и Йохан Щраус, дирижиращ нескрито схватката. Пресцентърът на Управлението за наказания съобщава, че всички, взели участие в сбиването, са осъдени на две седмици изправителен труд — да свирят в групата „Владимирски централ“.
Шефът прелисти миришещата на мастило страница и философски си помисли, че творците не бива да се събират в една група. Дори двама гении в една кухня бяха много. Избухваха скандали за това кой е по-талантлив и те завъртаха такива интриги, че византийските сановници направо цъкаха с език от завист.