„Мъртвешка правда“ подробно информираше за бурната връзка между участниците в телевизионния сериал „Моята ужасна тъща“ — Кларк Гейбъл беше завъртял любов с ексминистъра на културата на СССР Людмила Фурцева. Без да пестят епитети, измамените съпрузи и на двамата споделяха с вестника скандални откровения за свинщините на скъпите си половинки. М-да, нямаше нито дума за политиката. Естествено, креватните подробности на скандалите със звездите се възприемаха далеч по-добре. И накрая официозът „Адски вестник“ имаше нов скандал в отношенията между славянската и прибалтийската общности в Града — прибалтийците настояваха славяните да им върнат бронзовия паметник, за да се сдобият с нова възможност да стоварват проблемите си върху него. „Ама че ненормални хора — помисли си раздразнено Шефа. — Преди шест месеца се изправяха на нокти, за да махнат този паметник. А сега стана ясно, че са се лишили от самия смисъл на своето съществуване, защото вече нямат за какво да се карат със славяните. Каква е тая свадлива природа у хората? Дори Монтеки и Капулети са се помирили след смъртта на Ромео и Жулиета, но тия не могат.“
Шефа затвори „Адски вестник“. Интересно какво ли правеше Калашников в Небесната канцелария? Вече трябваше да е пристигнал там. Но нямаше как да му се обади оттук по мобилния, тъй като между Рая и Ада нямаше роуминг. Контактът се осъществяваше по една-единствена телефонна линия с два апарата — първият се намираше в кабинета на Шефа, а вторият — при Гласа. Общо взето, Шефа дори не се опитваше да скрие, че също се развълнува от това къде изведнъж са започнали да изчезват ангелите. Вариантите не бяха много. Ако Гласа ги бе уволнил тайно от Гавраил, те отдавна вече щяха да са се появили в кабинета на Шефа да питат за свободни работни места. Както се полагаше на един представител на тъмните сили, той не смяташе за срамно да си мечтае, че все някога всички слуги на Гласа ще преминат на работа при него в един и същи момент. Но като реалист много добре разбираше, че за да осъществи тази мечта, трябва много да работи. Да извърши убийство ли? Че с какво можеше да убие обитателите на Рая… Тук вече нямаше никакви варианти. Светената вода нямаше да им навреди, а ангелите не се бояха от друго, включително и от огнестрелното оръжие. Може би просто бяха избягали по някаква причина? Хъм, и защо трябваше да го правят, щом от всевиждащото око на Гласа не можеше да се скрие нищо? Например ЦРУ си потроши краката да търси в афганистанските пещери Осама бен Ладен, но Гласа още от самото начало знаеше, че няма никакъв Бен Ладен и че това е един любителски виртуален проект, който Шефа направи на компютъра си от скука. Вземаш картинки на Хотабич, на африкански антилопи и на двама бедуини и ето — пред вашия печален поглед се възправя „терорист номер едно“ Уффф… Че какво ли би могло да се случи в тоя Рай? Само дето му викат Рай… Или поне така беше по негово време — бюрокрация, тежък управленчески апарат, интриги на почва „близост до главния“, вражда между колегите, а пък онзи, който носеше документи за подпис на Гласа, беше с ранг на полубог.
Внезапно Шефа бе озарен от една идея… Ами, ако… Да-да, всъщност защо не? Особено като се имаше предвид, че изпращаха ангелите в командировки там, където се случваха толкова ужасни неща като унищожаването на градове и не само. Разбира се, наказателните акции съществуваха отдавна, макар че… Интересна идея.
Шефа дръпна към себе си телефона със синия бутон и го натисна, предвкусвайки победния си разговор с Гавраил. Сега щеше да покаже на тези парвенюта от Небесната канцелария къде точно работят истинските професионалисти, които използват сивото си вещество по предназначението му.
Трябваше му една минута, за да осъзнае, че някой е прекъснал връзката с Рая.
Дванайсета глава
Шрек и магарето
петък, 11 часа и 24 минути
„Мъртъв ще съм, но страха не ще послушам“… Не, не става… „Ала в клетвата си ще се вслушам“… Това пък какво общо имаше? Може би „и ще си откъсна круша“? И откъде се взе тая круша? Пълна шизофрения, мамка му мръсна.
Въпреки че Гавраил беше изнервен до крайна степен от новината за тайнственото изчезване на Елевтерий, дори и в това състояние се опитваше да се посвети на полезни неща, тъй като никой не го бе освободил от основните му задължения. Работата не беше свършена, а в същото време креативният отдел още от вчера чакаше слоган за започващата високобюджетна рекламна кампания на Земята — парите бяха отпуснати, а пиарите мениджъри бяха в пълна готовност. Трябваше да се измисли направо убийствен слоган. Първата фраза трябваше да звучи така: „Спасявай своята душа“, и към нея трябваше да се подбере достойно продължение. Мислите му се пръскаха на дребни отломки, а римата изобщо не се получаваше. Гавраил сграбчи страдалчески главата си с ръце, опитвайки се да изстиска последните сокове от нея.