— Ъъъъъъъъ… извинявайте, но господата Калашников и Малинин искат да влязат при вас. Помолихте да ги пуснем с предимство. — Русичката секретарка се усмихваше притеснено, застанала до открехнатата врата. — Да им кажа ли да дойдат по-късно?
— Не-не — махна безсилно с ръка Гавраил. — Точно те ми трябват. Заключете приемната. Ако ме търсят или звънят по телефона — няма ме. Разговорът е спешен.
Калашников и Малинин влязоха в кабинета с размера на средно футболно игрище и се огледаха с любопитство. Тук нямаше сиви стени, в които да пулсира кръв, както при Шефа, липсваха гранитни камъни с глави на горгули и засукани барелефи с рогата глава. Всичко бе оформено така, че луксът да не се набива на очи, но в същото време да личи навсякъде. Високият таван с гипсови орнаменти беше украсен с библейски мотиви, а стените бяха покрити с кадифени небесносини тапети, по които висяха големи картини, изобразяващи Гласа в различни варианти (включително и вече известния сюжет с покорната овца). Дъбовите столове с извити крака бяха подредени около дълга заседателна маса, образуваща буквата Т. Малко над лявата облегалка за ръце на сребърното кресло, закачен за стената се мъдреше дълъг меч с бяла кокалена дръжка, сложен в дълга ножница дамаскиня, украсена с релефен кръгъл печат. Калашников забеляза подобно хладно оръжие и у ангелите, които зърна в коридора. Явно това беше формален атрибут на персонала — нещо като кортик за морския офицер. От основата на масата се надигна и бързо тръгна към него къдрокос мъж с брадичка. Беше на около двайсет и пет години, с тежки криле на гърба, които бяха толкова големи, че чак се влачеха по пода. Личеше си, че мъжът се опитва да се направи на радушен домакин, но усмивката му беше фалшива и неискрена и изглеждаше като залепена за лицето му.
— Казвам се Гавраил, братя — каза напевно собственикът на кабинета, но така и не подаде ръка. — Ще ми се да ви пожелая добро утро, само че какво ли му е доброто на утрото при нас… Може би искате да пийнете нещо?
Калашников преглътна слюнката си, която се бе сгъстила като лепило. Да, нямаше да е зле да пийне нещо.
— Имате ли бира? — изтърси Малинин, изпреварвайки мисълта му.
— Не — отвърна архангелът и продължи да се усмихва напрегнато. — Извинявайте, но Раят по принцип няма нищо общо с бирария. Мога да ви предложа бистра водица.
— С удоволствие — отвърна любезно Калашников. По някакъв странен начин той се страхуваше от всичко, тъй като не се чувстваше в свои води. Този човек с криле беше някакво важно началство, някакъв суперархангел или нещо такова. Трябваше да бъде нащрек с него, тъй като срещата му с Алевтина може би зависеше точно от това същество. Още повече че тембърът на гласа му напълно съвпадаше с тембъра на онзи тип с качулката, когото видя по време на срещата при Шефа.
Малинин, който стоеше зад гърба му, се срина духом. Вече бе осъзнал, че Раят е нещо съвсем различно от онова, което си бе представял вечер, докато лениво наблюдаваше пълзящите по стените на стаичката си сингапурски хлебарки. В представите на Малинин Раят задължително трябваше да е пълен не само с бирарии, но също така и с пивници, както и с разголени жени. Ала за този час и половина, откакто пребиваваха в райските селения, той не забеляза такива неща и това го хвърли в депресия. В Града човек можеше тайничко да отиде в китайския квартал и да си купи забранената бира. А тук по всичко личеше, че няма абсолютно никаква контрабанда. Бииииииип… — разнесе се метален звук в главата му и той веднага разбра, че електронните копчета филтрират не само скандалните думи, но дори и скандалните мисли.
Гавраил се забави в приемната, за да нареди на секретарката да донесе вода, изчака я да напълни чашите и да отиде за подноса и се върна при гостите. Архангелът подхвана безсмислен светски разговор с банални фрази, а в същото време разглеждаше съсредоточено новодошлите. Тия двамата си ги биваше. Небръснат тъмнокос мъж с черни кръгове под подпухналите от безсъние очи, с белег на челото и мрачен вид и рижав луничав младеж с непокорни къдрици, които се подаваха изпод фуражката му. Направо бяха като същински Шрек и магарето от компютърното анимационно филмче. Както и да е, оставаше му само да се надява, че всичко, което му бяха разказали за двамата, е истина.