— Доколкото разбирам, братя, вашият ъъъъъ… Шеф (той положи доста усилия, за да изрече тази дума) ви е обяснил в какво трудно положение сме изпаднали? — каза той и върна изкуствената усмивка на лицето си. — Имате ли някакви идеи по този въпрос?
— Никакви — разпери ръце Калашников. — Все пак ние току-що пристигнахме. Но първото, което бих искал да направя, е да огледам подробно вилите на изчезналите ангели. Разбирам, че преди мен там са влизали други хора, но може да е била пропусната някаква на пръв поглед незначителна подробност. Естествено, нямаме нищо против да бъдем с придружител, който познава много добре реалностите в Рая.
— Навсякъде ще ви придружава принц Дмитрий — отговори Гавраил. — Разбира се, той не е от старите обитатели на Рая, но горе-долу е в течение на онова, което се случва. Не обръщайте внимание на възрастта му, защото в действителност той е много по-голям. Просто за разлика от Града при нас всеки може свободно да избира в какво състояние да пребивава в Небесната канцелария. Дима не искаше да пораства и затова си остана такъв, тъй като се кефи повече да бъде вечно дете.
— Така си е — съгласи се охотно Малинин. — Например, когато бях на три годинки мама ми купуваше захарни петлета от пазара… и аз страшно се радвах! Слюнките ми течаха по брадичката и чак пищях от възторг. А пък сега какво… Абсолютно ми е през… (биииииииип!) дали има захарни петлета или няма.
— В момента ти реагираш по абсолютно същия начин на водката, братле — каза Калашников. — Добре, нямам нищо против Дима… И още нещо…
През вратата безшумно се промъкна русата секретарка с поднос в ръце, на който бяха сложени три чаши на столчета с маркировка във вид на един небесносин и два бели триъгълника. Калашников взе с благодарност чашата и се обърна към Гавраил:
— И, разбира се, ще ни трябва съдебномедицински експерт — обяви той, стиснал тънкото стъкло между пръстите си. — Все пак би било добре да извършим молекулярна експертиза. Надявам се, че в Небесната канцелария имате съответната апаратура?
— Апаратура имаме — каза Гавраил и махна едно перо от рамото си. — Но положението със съдебномедицинските експерти е сложно. Шефа предложи да изпрати който и да било професионален доктор от Града, но проблемът е там, че в Рая не може да има повече от двама представители на Ада, в противен случай силовият ни фон автоматично ще ви низвергне обратно в преизподнята.
— Много ми е странно да чуя това — отбеляза Калашников. — Например до вашия офис ни докара един кавказец с татуировки, каквито се правят само в затворническите лагери. Казвам ви го като специалист. Чистачките край сградата на офиса са дами, с вид твърде далеч от образа на невинните девойки. По пътя ми направи впечатление, че някакви страховити негри сортират боклука, като го събират в найлонови торби. Изобщо не мога да разбера откъде са се взели всички тези персони в Рая?
Гавраил въздъхна тежко. Отпи от чашата си и я остави на масата. Едното му крило лекичко се надигна — явно архангелът се прегърби. А очите му проблеснаха, подсказвайки, че настроението му се промени, и то в посока на срив.
— Проблемът е там, че всички се придържат към прекалено канонични представи за Рая — прошепна той, приближавайки се до лицето на Калашников. — Но между мита и реалността има разлика, като на това отгоре не е задължително тя да е приятна. Как мислите, кой е длъжен да върши мръсната работа тук? Да строи луксозни вили за праведниците, да сервира масите в ресторантите, да кара колесниците с конете или, както сте видели, да сортира боклука? Ние имаме нужда от електротехници, от чистачки, от производители на сок, от монтьори, от метачи и изобщо длъжни сме да поддържаме многобройна прислуга. Напълно естествено е праведниците да не сортират боклук. Тук попадат най-добрите от най-добрите и те не очакват, че трябва да се занимават с такава работа. В Небесната канцелария ангелите с различни рангове са милиони и това е така, но предназначението на нашите служители също не е да чистят тротоарите, да мият съдове и да подстригват тревните площи. Те трябва да се заемат с някаква по-културна работа. Само оркестрите с арфисти, които създадохме, вече са петнайсет хиляди. Само че в такъв случай кой — извинявайте за цинизма — ще рине лайната?