Откъм морето подухна лек, но осезаем бриз и цветето на масата се разлюля. На Земята такова време обикновено предвещаваше дъжд.
Но тук никога не валяха дъждове. Дъжд… лежащи на земята, потънали в кръв деца, които протягат ръце към тях в предсмъртна агония… Горящи къщи, чиито пламъци се издигат толкова високо, че водата от небето не ги гаси и се смесва с техните сълзи… А сред тази кървава касапница — те… А ето го и техният началник, който избърсва саждите и кръвта от измореното лице на убиец, обръща се и… я поглежда ПРАВО В ОЧИТЕ.
Тя не изкрещя от това видение. Защото беше свикнала. Не беше трудно да свикнеш с нещо, което виждаш всеки ден през последните пет хиляди години.
Петнайсета глава
Охранените телета
петък, 20 часа и 12 минути
Калашников и Малинин в компанията на принц Дмитрий седяха край кръгла маса в индонезийски стил. Всички мебели в ресторанта бяха изплетени ръчно. Извитите крака на столовете бяха потънали в снежнобелия пясък на плажа, облизван от океанския прибой, а оркестърът свиреше джазова музика. Вече се стъмни и сервитьорите се плъзгаха виртуозно между масите и палеха свещи върху искрящите от чистота покривки. В заведението изобщо нямаше клиенти и Калашников тутакси си спомни за градските закусвални, където посетителите поглъщаха сред тютюневия дим отвратителна топла бира, замезвайки си с гнусни риба и чипс, изпържени в прегоряло олио.
— Какво ще си поръчаш, уважаеми? — Приведе гръб до него един сервитьор със снежнобяла шапка и изгладен костюм с папийонка.
— А има ли някакъв избор? — изненада се Малинин.
— Разбира се! Прочети менюто, уважаеми.
Принцът грабна от покривката една обемиста кожена папка.
— Ще ви превеждам от арамейски — каза той. — Макар че за всеки случай тук има и картинки.
— Аз искам борш, да е по-мазничък — преглътна Малинин, стрелкайки с погледи Калашников, който наблюдаваше пълзящите по пясъка раци. — Сибирски пелмени, ама да са със сметана. Червен хайвер… малко сьомга… и гъби. Всъщност не, няма нужда от гъби… Понеже при вас — гласът му се снижи до изискан хамлетовски трагизъм — не сервират водка…
— А да не мислиш, че ще ти сервират пелмени? — изсумтя Дмитрий и вдигна глава от менюто. — Да не мислиш, че заради твоите капризи ще прережат гърлото на някое животно и ще му забият нож в гърба? Това е Небесната канцелария, пич, а не пъкълът. Ако не знаеш, сибирските пелмени се правят от кайма от говеждо и свинско. А в Рая е забранено да се пролива кръв. При нас има прасенца и кравички, но те просто си пасат из ливадите, за да красят пейзажа. Ще ядеш ли вегетариански пелмени? Хайверът също се отхвърля, защото Гласа не е благословил яденето на риба в Рая. От какво да сготвим борш? Освен да му сложим бульон от цвекло. Можеш да си поръчаш масълце и гъбки. А не искаш ли да хапнеш цветно зеле в тесто? Това можем веднага да ти го направим.
Калашников най-сериозно се изплаши за Малинин. Лицето му се зачерви, очите му се наляха с кръв и той заприлича на бик по време на корида.
— Зеле ли? — попита с толкова страховит глас, че принцът подскочи и изпусна менюто на коленете си. — Абе, ти…
— Спокойно, Серьога — сложи ръка на рамото му Калашников. — Не се нервирай. Тук правилата са такива, би трябвало да разбираш това. Вярно, Гласа е хапвал с учениците си риба и дори агне… А също така, както свидетелства Библията, и охранени телета… Но това е ставало на Земята. Наистина, възможно ли е да се колят свине в Рая? Как си представяш ангел със секира в ръка? Димон, моля те, поръчай нещо по твой вкус. Гладни сме и ще ядем всичко.
Принцът кимна и се съсредоточи в менюто. Малинин въздъхна тежко, сякаш беше впрегнат в плуг кон, и с ненавист започна да си налива морковен сок. Сетне изчака Дмитрий да заговори на сервитьора и се наведе към ухото на Калашников.
— Вашблороде, къде сме попаднали? — изсъска. — Наистина ли това е Раят? Накъдето и да се обърнеш, само забрани, само да се изплюеш, и те глобяват. Това направо е някакво футуристично общество от научнофантастичен филм… Истинско нещастие.
— Съжалявам, братле — каза безразлично Алексей, загледан във възмутения Малинин. — Но вече е късно да предявяваш претенции. Докато Дмитрий ни обясняваше положението, ти беше до мен и много добре чу всичко. Такава е системата тук. Раят се състои от един архипелаг от големи острови, на всеки от тях има отделение за една или друга религия, което е заобиколено със стени от бодлива тел, прикрити с гирлянди от цветя. Та привържениците на съответната религия да живеят с илюзията, че в Рая се намират в горда самота. Например евреите живеят на един атол малко по на юг от нас, за разлика от мюсюлманите, които са се заселили малко по на север. Остави това, но дори за будистите и индусите са създадени специални острови, където внушават на обитателите с хипноза, че не са умрели, а са се преродили в съответствие с правилата им. Вярно, не зная как им показват нирвана. Има отделен остров, който е най-големият от всички, предназначен е за милионите бебета и съвсем малки деца и е построен във формата на гигантски „Дисниленд“. Но съществува общ устав на Небесната канцелария, който е задължителен за всички. Праведниците не ядат месо, не пият алкохол и не пушат. Сексът също не е разрешен под никаква форма, освен във вид на целувка, и то не по френски. Наясно съм, че според твоите разбирания Раят изобщо не може да съществува без всички тези компоненти. Но въпреки всичко това е така.