Петрович не възрази.
Втора част
Районният център
Осемнайсета глава
Скандал с дъщерите
събота, 9 часа и 38 минути
По пътя Калашников мълча, свел глава, и се вслушваше в бързия тропот на конските копита. Генерал-ангел Вартоломей се въсеше, съзерцавайки безцелно златните плочи, с които щедро покриваха булевардите в селенията на Небесната канцелария. Принц Дмитрий си играеше с бутоните на новия си мобилен телефон, опитвайки се да победи в унищожаването на извънземни чинии. Малинин местеше тревожно поглед от един към друг. Покрай тях се мярна пъстър пътеуказател, изработен във вид на натруфени кулички в средновековен стил, както и пристанище с приказни корабчета, които плаваха до островите — до „Дисниленд“, и също бяха направени във формата на романтични бригантини и каравели. По булевардите беше съвсем безлюдно. През цялото време срещнаха само три колесници и всичко това изобщо не можеше да се сравни със задръстванията в Града. След като минаха покрай луксозната сграда на търговския център, където всички стоки се подаряваха, стана ясно, че някой трябва да заговори пръв.
— Общо взето, дори се радвам, че се получи така — прекъсна мълчанието Алексей.
— Радваш ли се? — усъмни се принц Дмитрий. — Ама че радост! Изчезна още един ангел. След ден-два Гавраил вече ще има нужда от психотерапевт.
— Радвам се донякъде — обясни Калашников. — Чу ли записа? Това е по-добре от нищо. Още повече че вече нямаме почти никакво време. Утре Гласа ще се върне от отпуск и ще размаже всички ни като валяк асфалт. На мен ми е все тая, защото просто ще ме депортират обратно в Ада. Но вие ще трябва да продължите да живеете тук.
Присъстващите, с изключение на казака, видимо посърнаха.
— Всичко това с нещо ми напомня предишното разследване — промърмори Малинин. — Защо винаги става така? Първо някой убива цяла камара хора един подир друг, а след това всички хукват да ловят престъпниците. Вместо да постъпват точно обратното.
— Ако постъпваха точно обратното, братле, всички кримки щяха да се състоят само от една страница — каза Калашников. — Но няма съмнение, че ние зациклихме. Ходим, оглеждаме вилите, проучваме доказателствата, но няма никаква полза. Можем да смятаме за страхотен късмет това, че Вениамин се е събудил и докато е шарил с ръка по масата да намери телефона, слепешката е включил секретаря, а онова, което се е случило, се е записало на лентата, и то много качествено. Да го прослушаме ли отново?
Всички кимнаха едновременно, включително и кочияшът Сурен. Калашников извади от джоба си служебен цифров диктофон и натисна бутона. Всички чуха шум, прашене, шумолене на криле и шляпане на боси крака, а сетне прозвуча изненадан глас:
— Кой сте вие? Какво правите тук?
След това се чу съскане, хъркане и накрая звук от падането на нещо тежко. По-нататък записът продължаваше още цели десет минути, но бе фиксирал само зловеща гробовна тишина.
Дисплеят на диктофона избледня и окончателно угасна.
— Трябва ли да се изненадваме, че видеокамерата отново не показа нищо? — попита студено Алексей. — И как би трябвало да тълкувам това? Защото, ако се съди по този запис, в сградата на вилата би трябвало да се е подвизавал поне един външен човек. Общо взето, не разбрах дали той се е натъкнал на Вениамин нарочно, или Вениамин го е изненадал. Във вилата няма никакви черни входове и подземни тунели, през които тайнственият непознат да проникне при него. Затова вече изразих мнението си пред вашия бос.
— Не вярвам на това — отсече принц Дмитрий. — Как би могло да се случи такова нещо?
— Би могло, чедо — отбеляза назидателно Калашников, — защото аудиозаписът заедно с видеозаписът ясно доказват, че никой не е посещавал Вениамин. А неговото тъй наречено изчезване е талантлива инсценировка. Не зная какво не са поделили ангелите с Гласа или по-конкретно с Гавраил, но налице е следният евентуален вариант: по време на отпуската на Гласа цяла група ангели е решила да изчезне от Рая в неизвестна посока под прикритието на предварително създадена легенда. Може би Гавраил трябва да попритисне ангелите в представителствата си на Земята? Няма да се изненадам, ако в крайна сметка открият цялата тази мила компания в някоя зала с игрални автомати в Лас Вегас. На общия контекст противоречи само едно: ангелите толкова се страхуват да не бъдат намерени, че един от потенциалните бегълци се опита да отрови мен и Малинин със светена вода в кабинета на самото началство.