Той взе захаросан бадем от подноса и го лапна. Ядката беше изпечена добре и той я захруска с удоволствие.
— Горкичкият Вартоломей виси на плажа с момчетата си — обяви жалостиво Малинин, след като погледна към прозореца. — Дали да не го повикаме тук да изпие две чаши сок? Че така се получава много неудобно.
— Съгласен съм — кимна Алексей. — Но сетне Гавраил ще ни откъсне главите, защото е категоричен, че охраната трябва да бъде денонощна. Вярно, Гаврюша е изпаднал в пълна депресия, защото с всеки изминал час надеждата му, че ще открием причината за изчезването на ангелите, се изпарява. Срокът почти изтича. И сума народ ще се зарадва на уволнението му, понеже, доколкото разбрах, тук не обичат Гавраил. И ако се съди по това, че се опитаха да ни ликвидират, явно залозите са много сериозни. Привидно всички ни се радват и ни се усмихват дружелюбно, но само да се обърнем и — хоп! — сипват ти отрова в чашата. След случая, в който се опитаха да ни почерпят със светена вода, вече изобщо не зная от коя страна да очакваме удар.
— Тъй де. Аз вече развих истинска параноя — помръдна върха на носа си Малинин. — От предишното разследване разбрах, че в кримките убиецът винаги се оказва точно онзи, когото не подозираш. В такъв случай това със сигурност е принц Дмитрий. Дали да не опитаме да го притиснем и да си изясним всичко?
— Този път се престара с предположенията си, братле — подсвирна Калашников. — Защото точно той има много добри отношения с Гавраил и няма никаква причина да издънва началството си по такъв свински начин.
— Ами ако има брат-близнак? — не преставаше Малинин. — Четох един страшен трилър, в който имаше двама близнаци: — единият беше добър, а другият — лайно. И в крайна сметка се завихри страшна дандания…
— Споко, братле — прекъсна го Алексей. — Трилърът е доста измъчен и напрегнат жанр. Онова, което може да се разкаже на две страници, най-усърдно го описват на петстотин и по тази причина към края читателят вече не може да разбере кой кого преследва и с каква цел го прави. При всички случаи ти гарантирам, че принцът няма никакви роднини в Рая. Разбира се, в ония смутни времена е имало двама самозванци, но те отдавна вече са в Града и работят в перачницата. А пък за параноята си прав, защото и аз спя само с едно око. На кого можеш да имаш вяра тук? Точно затова не ни остава нищо друго, освен да включим в работата си и Сурен, тъй като, от една страна, можем да го шантажираме, а, от друга — да му предложим материална изгода. И това е изключително рядка случайност. Защото на тази територия за съжаление не можеш да купиш никого с пари.
— За парите сте прав, вашблороде — потвърди Малинин, дъвчейки един бадем. — Тук са построили истински комунизъм — граби храна колкото си щеш и всичко е безплатно. Може би точно заради това взех седем чувала бадеми. От една страна, защо са ми толкова? Но, от друга страна, авантата никога не е излишна. Всъщност вие сигурен ли сте, че анализът на перата ще даде нужния резултат?
— Не съм сигурен — сви рамене Калашников. — А ти какво предлагаш? Пак ли искаш да насиним мутрата на някого в някой тъмен ъгъл? Тогава трябва да участваш в хонконгски филм. Само че ние, братле, не се занимаваме с ала-бала, а с интелектуално разследване.
— Аааааа… — проточи респектирано Малинин и сдъвчи ядката.
— Там е работата — продължи Калашников. — И не разполагаме с никакъв друг метод. Например днешният подробен разпит в базата не ми даде нищо, фактите са следните — в течение на две хиляди години нито един от ангелите на възмездието не е имал истинска бойна практика. Дори се учудвам, че и досега техническото оборудване на базата се усъвършенства с такава любов. Макар да не изключвам, че някои от тях не са изгубили бойните си навици, защото ако веднъж си се научил да трошиш умело челюстите на някого, по принцип е невъзможно да се отучиш от това.
Малинин изплю бадема и вдъхна с наслада солената морска миризма. От плажа долитаха крясъците на чайки, които пикираха над водата.