Двете момичета се разсмяха, а едното направи знак с ръка на сервитьора.
— Още минерална вода ли искате? — осведоми се той. Зад гърба на бармана една почти пияна жена на около петдесет години с размазан скъп грим по лицето свиреше с уста и сваляше бельото си изпод полата под дюдюкането на стриптийзьорите.
— Да, донеси една бутилка — прониза го с поглед Локи. — И ни дай сметката. — Момчетата ви на сцената са хърбави, няма какво да се види, отиваме да нанкаме.
Сервитьорът въздъхна и се върна на бара, а след секунда се появи отново до масата с бутилка „Евиан“. Отвори минералната вода, напълни чашите им и без да се задържа нито за миг, се върна обратно. Опитът, който бе натрупал в течение на пет години, му подсказваше, че от тия двете няма да изкопчи нищо, освен бакшиш, макар че клиентките в клуба се развихряха до такава степен, че танцуваха голи върху масите и винаги можеше да си избере всяка от тях. Но до този момент не бе виждал жени, които да се разкрепостяват, след като пият минерална вода.
— Между другото, самият Глас е пил вино с учениците си в пещерата — отбеляза Локи и отпи от водата. — Защо ти не можеш да правиш това?
— Свидетелствата много се различават — изсумтя Расл. — Може това да е бил гроздов сок, кой би могъл да го потвърди с днешна дата? Но дори и Гласа да е пил вино, това не е достатъчен повод… Като че ли не познаваш хората? Изобщо не се знае на какво ще заприлича Раят, ако разрешат легалната употреба на вино там. Поне праведниците от Русия със сигурност няма да се удържат. Ами финландците? Те са истински кошмар. Ти с твоята доброта ще вземеш да разрешиш и на английските праведници да гледат свободно футбол и тогава при нас ще се развихри такъв рокендрол, че ще изпотрошат всичките мебели.
Момичетата замълчаха, въртейки едновременно чашите с вода в ръцете си. След това едното от тях сложи с нескрита нежност ръката си върху рамото на другото и го погали, а това не убегна на бармана.
— Не убивай повече никого, чу ли? — помоли шепнешком Локи. — Все пак аз съм малко старомоден ангел и такива неща ме отвращават.
— Няма — съгласи се великодушно Раел. — Четирима души са напълно достатъчни. Вече разбрах, че няма как да пропиеш професионализма си, въпреки че не пия. Ако се наложи, пак ще мога да унищожа цяла тълпа и няма тепърва да се уча как се прави това.
Барманът видя как двете момичета станаха от местата си и, хванати за ръце, тръгнаха към изхода, поклащайки бедрата си. Сервитьорът се втурна към масата им и взе листчетата, които една от клиентките предвидливо затисна с малката чинийка. Колко жесток беше този свят… Такива красиви момичета, но бяха лесбийки. Това беше несправедливо. А те изглеждаха като истински ангели.
Двайсет и седма глава
Ганеша
неделя, 6 часа и 45 минути
Естериан залиташе насам-натам. Стаята променяше размерите си и ритмично подскачаше, сякаш танцуваше брейк. В определени моменти, когато стените на вилата се понасяха в ужасяващ танц, му се струваше, че е готов да се тръшне на дивана. Пред очите му всичко плуваше и се въртяха ситни пъстри петънца, които разпръскваха водопади от цветове. В устата му се появи отвратителен вкус и имаше чувството, че само след миг ще си изповръща червата. Не му останаха никакви сили да стигне до банята и след като повърнеше, щеше да се просне по очи право в лепкавата маса. Потта се стичаше на потоци по тялото му, крилете му бяха залепнали за гърба, а клепачите му бяха възпалени и плътно затворени. От кого ли бе лепнал тази зараза, срещу която беше безсилна дори и най-добрата тибетска таблетка? От лицето му се ронеше дъжд от ситни люспи, носът му беше запушен, той бе подпухнал, дишаше тежко и издаваше мъчително хъркане. В началото на XXI век Шефа очевидно не дремеше, както всъщност би трябвало да постъпва един враг на човечеството, и най-новите неприятни инфекции се появяваха по земните територии със завидно постоянство. Разбира се, това не беше чума или вариола, но при всички случаи изобретението беше супер, тъй като отдавна не се бе чувствал толкова зле. След като прерови аптечката, за да намери нещо за сваляне на температура (целият под беше покрит с опаковки от тибетски лекарства), Естериан вече цял час седеше в хола и пиеше донесената от хладилника напитка ласи — солен айран, който бе свикнал да пие по време на командировката си в страната на слоновете, която продължи цели двайсет години. По принцип след продължителните усилия, които бе положил в суровите климатични условия, трябваше да изпратят Естериан да отговаря за офиса на Малдивите, но кулоарите на Небесната канцелария гъмжаха от интриги. И точно по тази причина той се озова като управляващ на един голям остров, където преселваха последователите на индуизма след смъртта им, като им внушаваха, че не са умрели, а само са се преродили в ново качество върху парче земя в Андаманско море. За да постигнат по-голяма убедителност и правдоподобност на обстановката, закараха на острова един куп свещени животни — маймуни и крокодили, а също така и кобри, чиито отровни зъби бяха предвидливо извадени. Вчера, когато тръгваше на работа, настъпи една по опашката и без малко да падне от прага.