Опитвайки се да потисне нетърпимите тъпи болки, които изтезаваха главата му, Естериан пусна телевизора, тъй като скоро трябваше да започне сутрешната емисия новини. Огромното съоръжение, което се състоеше от видеокамера, плазмен екран и DVD-плеър (някакъв умник бе измислил да наричат това „домашно кино“), щракна и забръмча. Той доста трудно се справяше с техниката и обикновено натискаше бутоните на дългото дистанционно управление наслуки. Най-често вадеше късмет и този път на екрана също се появи заставката със скръстени криле. Знаеше предварително какво ще види в новинарския блок — интервюта с новопристигнали праведници за това колко хубав е животът в Рая, репортажи от Земята за това, че е въздигнат още един офис на Гласа, обсаден от тълпи възхитени поклонници, и поредното чудо с изцеляването на някой инвалид някъде из Бразилия. На райската телевизия веднъж завинаги бе поставена директната задача „да излъчва позитивизъм“ и те се стараеха да го правят. Проблемът се състоеше в това, че почти липсваше разнообразие, освен понякога, когато се мяркаха снимки на туристи, които посещаваха стария квартал на Града с врящи котли. В момента в Канцеларията се носеха слухове за необяснимото изчезване на петима ангели, но във вестниците и по телевизията нямаше нито дума за това. Просто защото тук не беше място за лоши новини. Преди около петстотин години един ангел от отдела за реклама се пошегува в столовата, че тази политика прилича на персийската, и го изпратиха в Антарктида да работи като охранител на бъдещите изследователски станции. А след този случай не се намериха други желаещи да се шегуват.
— В Небесната канцелария е точно седем часът. Вие сте с новините на Последен канал — усмихна се водещата, която беше красиво момиче с атлазен дизайнерски хитон и микрофон-брошка. — Най-важната новина, която получихме току-що в нюзрума, е сензационното разобличаване на поредните коварни замисли на тъмните сили. Благодарение на ефективната работа на ангелите-хранители за пореден път бяха предотвратени плановете на Шефа да привлече в Града стотици хиляди човешки души, като предизвика земетресение в Китай. Както конфиденциално сподели представителят на пресцентъра на Небесната канцелария пред нашия канал, секретната информация се озовала в ръцете им…
Естериан се закашля, а от гърлото му полетяха лепкави пръски и се посипаха върху чашата с ласи. Иди и разбери, ако можеш, дали Шефа наистина е искал да отмъкне поредната порция китайци в градските владения, или това бяха само предположения? На този етап Шефа вече направо не знаеше къде да дява тия китайци, затова и двете страни си затваряха очите за нахлуването на китайски гастарбайтери в Рая. Те се бяха специализирали предимно в строителството на инфраструктура, в озеленяването на островите и в откриването на вегетариански ресторанти. Всъщност пускането на фалшива информация под формата на черен пиар се използваше активно и от Канцеларията, и от Града, но никой не поемаше отговорността за това. Леле, колко зле му беше, но тук дори не можеше да изпсува. Ангелите, които бяха работили дълго време в Русия, много страдаха от тази забрана и в разговорите им цели фрази звучаха като бип-бип-бип. Той се обърна и се изплю в синята чинийка, която бе сложил нарочно върху малката масичка.
А когато се обърна към телевизора, ангелът внезапно подскочи и застина. Само за секунда там картинката се бе сменила и вместо момичето от телевизионния екран го гледаше неизвестно чудовище с тлъст корем, огромни сиви уши и усукан, навит на спирала продълговат нос. Чудовището приличаше едновременно на слон и на октопод. „Това Ганеша ли е? — изненада се Естериан. — Тоя пък какво прави в телевизионното предаване?“ През цялото време, откакто ангелът работеше на острова, Последен канал нито веднъж не бе показвал индуски божества, и то в толкова естествен вид. Може би в телевизионната индустрия беше станало някакво объркване. Той натисна дистанционното, но нищо не се промени — май че батериите бяха паднали. Екранът не угасна, а Ганеша продължи спокойно да го разглежда, махайки с уши като с ветрила, а на дебелия му врат се виждаха характерни индийски огърлици от отровно оранжеви цветя. Естериан положи доста усилия, за да се изправи и направи крачка към телевизора. Какво пък, след като дистанционното се бе скапало, щеше да го изключи механично. Когато се приближи до телевизора, той натисна кръглото копче в най-долния ъгъл на екрана. Този акт не доведе до никаква промяна на ситуацията, въпреки това не се хареса на Ганеша. Индийският бог със слонска глава събра вежди и в следващия миг се случи онова, за което цветисто му разказваше един негов познат, който преди няколко години беше гледал филма „Позвъняването“. От самите недра на телевизионния екран на пода плисна малко вода, а след това се появи сив хобот, който се извиваше на спирала като змия. Ангелът не бе успял да се опомни, когато хоботът го обгърна през врата като смок и той усети, че кожата му се пука от притискането. Естериан падна на колене, сграбчвайки трескаво хлъзгавите кръгове в напразните си опити да ги разхлаби. Лицето му почервеня, а на два сантиметра от себе си той видя засмяната уродлива мутра на Ганеша. Поемайки си дълбоко въздух на пресекулки, Естериан отказа да осъзнае, че умира, защото ангелите бяха безсмъртни и това просто не можеше да им се случи. В ъгълчетата на очите му се появиха капчици кръв, които приличаха на червени сълзи, и той падна на пода, гърчейки се в конвулсии, а хоботът на Ганеша продължаваше да го стиска, въпреки че ангелът раздираше сивата му плът с нокти. Плъзгайки помръкващ поглед по стените в предсмъртната си мъка, Естериан се видя болезнено ясно в огледалото на отсрещната стена, че лежи на пода с облещени очи, мокър от пот и хъркащ. Видя и телевизора с огромен екран, който бе надвиснал над него.