Последното, което успя да зърне, бе същото онова момиче със стилно ушит хитон, което се мъдреше на екрана, стиснало листове в ръце.
А в огледалото не се виждаше никакъв Ганеша, който да стиска гърлото му.
Двайсет и осма глава
Вирусът на гъбата
неделя, 07 часа и 32 минути
„Ама че нощ изкарахме с негово благородие, същински ужасен кошмар. Когат’ Сурен (да му дава Гласа живот и здраве) довлече тубата с винце, отиде, та се не видя. Негово благородие си похортува със Сурен и се завря в едно тъмно кюше да мисли (напоследък той нищо друго не прави, сал мисли), а пък аз съ захванах да посръбвам от хубавото винце. Ама не ми беше писано дълго да си посръбвам, понеже господин Калашников ми взе тубата и каза, че имал видение и затуй трябва спешно да идем при Гавраилчо. Отначало тая работа въобще не ме стресна, понеже човек кат’ седи по цял ден трезвен, всякогиш ще го споходят видения. Ей на, аз например ката нощ виждам насън шльокавица, и то толкоз ясно, че чак страх ма хваща. Отхвърчахме за нула време с Вартоломейчо (колесницата му ни чакаше готова) при Гавраилчо и го измъкнахме от кревата, а пък на него цялата му тиква в перушина и очите му мигат-мигат. К’во искате, вика сънено. А пък негово благородие кат’ се врътна насреща му кат’ същинско конте и — хоп! — измъкна едно листче от джоба си, а на листчето пише от кво ангелите в Рая мрат кат’ успани мухи. Оказа се, че туй е гъба, на ти сега! След войната в наш’то село казваха за ония, дето измряха от гъби — вгъби се. Ама тайзи гъба не беше к’ва да е, а някаква си птича — отгоре ли цвъкаше, какво ли, нищо не разбрах. Гавраилчо кат’ раззина плювалник и дума не може да рече, а сетне направо избухна: как, вика, крилатите ангели могат да се вгъбят? Те били безсмъртни създания и разни други такива. Тогаз негово благородие извади мъжката едно друго листче и се захвана бързо да дращи разни чудати формули. И се разбра, че такваз й е същината на тайзи гъба, че вирусът й може с неописуема скорост да мутира както си ще и да поразява, както мъдро рече господин Калашников, клетките на всеки организъм от плът. Тоя вирус, като влезе в клетките, веднага се размножава. А пък организмът на ангела е като две в едно — хем човек, хем птица, та затуй проклетият вирус го яде от две посоки едновременно. Гавраилчо все едно го цапнаха с мокър парцал по главата, пък гледам, че и на Вартоломей му се дръпна кръвта от лицето и ми вика тихичко на ухото: «Остана ли ти малко вино, братко?» Да бе, как ли пък няма да ти дам. Както каза негово благородие, там проблемът им е, че фактически всички ангели в Канцеларията бяха в телесен човешки образ и им беше харесало да го пият още докато са били на Земята. Ясна работа — ако някой отиде в Париж, сетне за нищо на света няма да поще да е безплътен. Затуй инфекцията ги ловеше, ама рак, язва или херния нивгиш не можеше да се образува в тялото им, понеже както да въртиш и да сучеш, ангелите все пак са си извънземни създания.“