Ако всеки ден стават чудеса, хората ще започнат да го възприемат като нещо нормално и никой няма дори едно мерси да ни каже.
— И без това вече никой не ни казва — подкрепи сервилно мнението на архангела пресаташето. — Колко пъти се е случвало да дойде някой в офиса на Гласа и да се помоли: направи еди-какво си, а пък аз давам обет, че ще раздам имуществото си на бедните и ще ида в манастир, облива се в сълзи и се кълне. Но веднага щом получи онова, което иска, повече няма да го видиш в офиса на Гласа, разбира се, ако не го затисне друг проблем. На езика на бизнеса това се нарича „финтиране“.
— Точно така — вирна наставнически пръст Гавраил. — Това дори не е никакво „финтиране“, а гнусна неблагодарност. Можеш да излъжеш себе си, но защо трябва да лъжеш Гласа? Не е чудно, че той отдавна изгуби вяра в хората, все едно знаеше какво ще се случи. Добре, можеш да се чувстваш свободен. Ако има нещо спешно, отбий се довечера.
Пресаташето се поклони и излезе, стиснал папката си под мишница. И затвори вратата толкова безшумно, че дори не се чу как изтрака езичето на бравата. Гавраил погледна кисело към затрупаното с хартии бюро и си каза, че в неделя едни си почиват, а други работят. Калашников разполагаше само с още няколко часа до вечерта. И макар че много го зарадва с неочакваното си среднощно посещение (слуховете за редкия професионализъм и проницателността на този човек се оказаха верни), не можеше да се каже, че Гавраил беше напълно уверен в него. Да, те бяха заинтригували Калашников, като накрая на разследването за награда му обещаха да се види с жена си и Гавраил щеше да удържи на обещанието си. Но той не беше всемогъщ. И ако Алексей не успееше, принудителната почивка на Гавраил щеше да продължи много дълго. Вечно.
Трийсета глава
Минус ангел
неделя, 10 часа и 34 минути
Явочната квартира се състоеше от две стаи и кухня. Беше доста скромна, но какво друго им трябваше на две същества, пък макар и с големи криле. Във всяко друго отношение обстановката беше съвсем прилична — вграден гардероб, спалня, бюро с компютър и безжичен интернет, телевизор и голяма баня. Преди месец тук бяха правили ремонт и миризмата на „ново“ още се усещаше. Жилището се смяташе за служебно и беше купено от същия този ангел — нефтен олигарх, за явочни срещи и за отсядане на командировани колеги. Приятелките бяха принудени да напуснат извънградската къща на Локи с лабораторията и камината, в която живееха отначало, тъй като Раел ужасно се страхуваше да не се зарази и категорично настоя да го направят.
Застанала под горещия душ, Раел с наслада подлагаше лицето и гърдите си под силната водна струя. Гъстата пара бе изпълнила цялата баня, а по изпотеното огледало лениво се стичаха самотни капки. Добре, че след минералната вода нямаше махмурлук и макар да си легнаха късно, тя се събуди свежа като росна китка. Вярно, Локи изглеждаше доста скапана, но тази мързелана обичаше да спи до обяд. Тя дълго бе работила в арабския свят, а там бе прието животът да започва от обяд нататък. Раел се обърна и подложи гръб на струите вода, а татуираният дракон между лопатките й размърда челюсти, стискайки симпатичен юноша за гърлото. Водата се стичаше бързо от големите й крила, сякаш бяха намазани с нещо.
Локи се търкаляше в леглото, облечена само с едни дантелени гащички, купени от френски магазин. Изобщо не й се ставаше и с удоволствие щеше да спи до обяд. Тя мърдаше лениво криле и си представяше, че прилича на огромна заспиваща пеперуда. Но за съжаление трябваше да става. Трябваше да влезе в интернет и да погледне уебсайта, в който Калипсо им оставяше зашифровани новини за това как върви разследването на онова ченге, което Шефа бе изпратил от Града. Направо недоумяваше докъде бе стигнал Гавраил. Когато Гласа се върнеше от отпуск, лошо му се пишеше. Засега беше рано да бият тревога, тъй като бяха обмислили и изчислили всяка крачка, включително и евентуалните подводни камъни. Всичко щеше да свърши много преди пратеникът на Ада да успее да разбере каквото и да било. Ако изобщо успее.
Тя изпрати собственоръчно запоената капсула с алуминиеви флакончета във вакуумирана опаковка с дипломатическа поща по ангел-пратеник в общоприетия образ на пощенски гълъб. В Рая пристигаха хиляди такива посланици от Земята, ако не и повече. Никой не гледаше какво има вътре, защото ангелите никога не внасяха забранени неща в Небесната канцелария, а Калипсо наистина получаваше една камара пратки не само от нея. Тъй че проследяването им беше невъзможно.