Принцът натисна бутона на дистанционното. Тримата (Вартоломей и охраната останаха навън) изгледаха некачествения запис от много близко разстояние. Камерата безстрастно бе фиксирала как Естериан се гърчи пред телевизора, стискайки се за гърлото, и как се опитва да стане, но отново пада, а лицето му става пурпурночервено. А след три минути на конвулсии той вече лежеше неподвижен на пода и най-вероятно беше мъртъв. Но изминаха няколко секунди и очертанията на трупа започнаха да се променят. Отначало той като че ли започна да се разлага — по тялото му се появиха тъмни петна, а кожата му стана прозрачна, сякаш е от стъкло, и дори се виждаше мрежата от кръвоносни съдове по целия му торс, клапите на сърцето му, черният му дроб и стомахът му. Последва силно и ярко избухване и тялото вече го нямаше. На лентата се виждаше, че във въздуха се издига стълб сребриста прах, която се завихри като смерч. Последва още едно избухване и сребристата прах изчезна. Стаята вече беше пуста и само едно облечено в хитон момиче с изкуствена усмивка се отразяваше от телевизора в голямото огледало на съседната стена и говореше нещо.
— Ето, виждаш ли? — каза принцът разстроено и изключи камерата. — И докога ще продължава всичко това? Най-неприятното е, че в Рая започнаха брожения — праведниците нервничат, а вестниците неглижират случващото се. А още по-ужасното е, че всичко това се случва в момент, когато предстоят избори.
— Нима при вас има избори? — изуми се Малинин.
— Разбира се — отвърна високомерно Дмитрий. — Все пак ние не живеем в Саудитска Арабия. На всеки петстотин години праведниците правят своето свободно волеизлияние. При вас, в Ада, свобода няма, но при нас има демокрация.
— А кандидатите много ли са? — поинтересува се Малинин.
— По принцип е само един — смути се принцът. — Пък и какъв смисъл има да се кандидатира някой друг, при положение че рейтингът на Гласа от пет хиляди години е сто процента? Това е глупаво и напълно излишно. Кампанията винаги се провежда по всички правила, включително и с политическа реклама. Но всичко това създава затруднения. Разбира се, изчезването на ангелите няма да повлияе на рейтинга на Гласа, но самият факт е неприятен.
— И какъв е смисълът от тези избори в действителност — изсумтя Малинин. — При положение че победителят е известен предварително и той няма никакви конкуренти?
— При вас няма дори такива избори — прекъсна го рязко принцът. — Пък и да не би наистина да познаваш много храбреци, които биха дръзнали да премерят сили с Гласа за управлението на Рая? Един взе, че опита, и завинаги се сдоби с имиджа на козел.
— Свършихте ли вече? — намеси се Калашников със зле прикрито раздразнение. — Или цял ден ще дискутирате избирателните технологии? Да не би да сте забравили защо сме дошли тук?
Спорещите замлъкнаха едновременно, вторачени тъпо в лъщящия под.
— Доколкото разбирам, външната камера за наблюдение пак не е успяла да заснеме нищо — рече Калашников.
Принц Дмитрий кимна обречено.
— Е, в такъв случай най-спокойно мога да ви съобщя информацията, която предадох на Гавраил по телефона от библиотеката — заяви тържествено Калашников. — И така, вие видяхте, че покойният ангел се е борил с някакъв невидим субект и ако се съди по зачервеното от напъните лице на убития, този някой го е душил, нали така?
Мълчанието на Дмитрий и Малинин означаваше, че са съгласни.
— И всъщност в това се състои целият проблем — тържествувате Калашников. — В момента на убийството в тази стая не е имало абсолютно никого. Естериан изобщо не се е бил е невидим противник… Той се е бил със самия себе си.
Лицата на слушателите застинаха като на восъчни фигури в музей. Алексей разгърна бавно сивия лист с ксерокопието, което му направиха в библиотеката.
— Специално за вас, господа — каза. — Това е извадка от августовския брой на „Медицински вестник“. „Симптомите на птичия грип напълно съвпадат със симптомите на известния испански грип. Този грипен щам е вилнял през 1918 г. в САЩ и Европа и тъй като по това време не е имало никакви антибиотици, са починали 20 милиона души. Испанският грип убивал човека за рекордно кратко време. Понякога заразен пътник се качвал на първата станция на метрото в Ню Йорк, а на последната пристигал вече като труп. Щамът на птичия грип H5N1, който притежава всички признаци на испанския грип, всъщност е много по-лош от него, защото има способността да мутира. На двайсет и четвъртия час от заразяването си човекът вече е на крачка от смъртта — телесната температура на болния достига до 41,5 градуса, което предизвиква началото на неудържимо бълнуване и цветни халюцинации.“