Калашников приключи с четенето и погледна победоносно Дмитрий и Малинин.
Те едва се държаха на краката си, осмисляйки бавно чутото.
— И таз добра — подсвирна принцът. — Значи се оказва, че всичко това са видения, така ли?
— Точно така, млади мой приятелю — каза Калашников и подаде листа с ксерокопието на Дмитрий. — Странното поведение преди смъртта и неразбираемите думи на умрелите са били предизвикани от бълнуването им вследствие на високата температура — те са били в агония. Ние не знаем кой се е появявал в халюцинациите им в този момент, но виденията им явно са били ужасни. Достатъчно е да погледнем само лицето на Естериан. Тъй че никой не е прониквал при тях, отровили са ги дистанционно.
— Това е невероятно — изпъшка принцът. — Ще ми дадете ли един автограф? Вие сте гений.
Той престана да обръща каквото и да било внимание на Малинин.
— Лесно е да си гений, когато нямаш конкуренция — направи се на интересен Калашников, макар че искреният възторг на детето му беше приятен. — Жалко, че получихме този запис едва сега, защото иначе това щеше да премахне много от първоначалните ни въпроси. А сега, ако нямате нищо против, бих искал да огледам вилата, тъй като ми се ще да разбера къде точно ангелите са се заразили с вируса. Може би капаните са били сложени предварително, още преди камерите за наблюдение да бъдат монтирани. А докато аз търся наоколо, имам една молба към теб: заедно с моя заместник да разпитате съседите дали преди седмица на острова не са идвали по вода някакви непознати. А веднага след като свършим, ще отидем в архива заедно с Гавраил, за да проучим секретните досиета на изчезналите ангели…
Малинин и принцът козируваха, излязоха на двора и тръгнаха към колибите на градинарите. А Калашников веднага забрави за обещанието си да оглежда къщата, пропускайки спалнята и хола, но неизвестно защо обърна специално внимание на терасата от розово дърво от страната, която гледаше към плажа и палмовата горичка. Изтича пъргаво до една от най-високите палми, чиято корона се издигаше над всички останали, и се върна обратно, измервайки с точни крачки разстоянието от тази палма до вилата на плажа — оказа се, че то е около сто метра. Сетне наведе глава назад и, прикривайки очите си с ръка от слънцето, което му блестеше, дълго разглежда стройния дънер на палмата и най-вече пищната й корона с огромни назъбени листа.
Когато се върна до терасата, той слезе до басейна и загреба внимателно вода в една мъничка бутилчица, която си бе подготвил предварително. Прибра я във вътрешния си джоб, където вече имаше пет такива шишенца, и се върна в стаята. Е, направи, каквото искаше, без излишни свидетели. Сега му оставаше само да изчака Малинин и принца да се върнат. А дотогава можеше да прелисти книгата, тъй като любопитството го гризеше.
Той разкопча лентите и разгърна тежкия фолиант. Кръжейки във въздуха, на пода се приземи едно листче, което изпадна от книгата. Алексей го вдигна лениво и го разгърна. И в същия миг сякаш го удари ток, а буквите започнаха да подскачат и да се размазват.
Калашников мърдаше вцепенените си устни и четеше.
Веднъж. Втори път. Не можеше да има грешка.
Това беше почеркът на Алевтина.
Трийсет и втора глава
Сърпрайз
неделя, 14 часа и 40 минути
Тракайки с огромните си остри зъби, към зрителя се приближаваше космата паст, покрита с отвратителна слуз. Разнесе се ужасяващ рев, а стъклото се изпоти от тежкия дъх — явно пастта бълваше нетърпима смрад. Дългите остри нокти на люспестите лапи заскърцаха, а зад чудовището с олигавени кози рога избухна пламък и в дясната му лапа увисна отсечена човешка глава, чиито облещени очи се въртяха. Екранът се обля с поток от разпенена кръв и се разнесе сатанински кикот, който отекваше като ехо.
Последва кратък взрив на ярка светлина и пъстроцветно сияние и след това на фона на синьото небе и облаците застана рус фотомодел с къс до границата на приличието хитон и с пухкави криле, извити в полукръг.
— Ти избираш дали да има добро или зло — изрече звънко тя и тръсна глава. — Гласувай или ще изгубиш. Съмняваш ли се? Никой не сменя коня си насред реката.