Раел усети, че в следващия момент ще се окаже на пода и ще изпадне в истерия, тропайки с крака и удряйки главата си в бездушния като тая дебела жена линолеум на пода. От очите й потекоха нежелани сълзи от злоба, тъй като това беше вече шестата аптека, но никъде не откри шибания ламифлу, а сайтът в интернет, откъдето Локи го поръча миналия път, упорито не се отваряше. Локи умираше, а тази тлъста свиня безразлично решаваше кръстословицата във вестника и се правеше, че нищо друго не я засяга. Защо изобщо ви е създал Гласа, хора? Не можа ли да сътвори нещо по-добро? Какво не ви беше дозавинтил в главите? Къде е вашето милосърдие към ближния… МАМКА ВИ!
Около обяд Локи се почувства зле. До този момент само я дереше гърлото и очите й сълзяха. Температурата й се повишаваше с всяка измината минута, дъхът й стана горещ и тя започна да кашля и да се дави. Случи се точно онова, от което Раел се страхуваше толкова много. През тази седмица Локи често, твърде често, непростимо често контактуваше със смъртоносния вирус, балансирайки на ръба… И първа се зарази с него. Нямаше време да установява къде е успяла да пипне вируса и защо симптомите се появиха толкова късно, защото трябваше да мисли как да я лекува. Раел не допускаше, че може също да се зарази, и сега ангелът на възмездието тичаше презглава из аптеките и получаваше един и същи отговор: НЯМА. Ами да, разбира се, днес беше неделя и в този скапан град никой не снабдяваше търговските обекти със стока! Защо, но защо си избра да получи образование в института за възмездия, вместо да отиде в департамента за чудеса, включително и в школата за изцеления? По време на бойната подготовка ги учеха как да лекуват раните на съюзниците си в битката, но не и собствените си рани. Че кой можеше да рани ангел?
Раел се овладя и вдигна очи към продавачката, опитвайки се да изобрази нещо като усмивка. Но вместо това се получи гримаса. Утре сутринта в Дмитров щяха да намерят трупа на ченгето — на онзи шибан Анискин… И за всеки случай трябваше да се преместят в друга явочна квартира, но нямаше да могат. Какво да прави, а? Да се качи в небесносиньото ауди и да закара Локи в някоя най-обикновена болница? Щяха да изглеждат страхотно: „Здрасти, докторе, ето ви вашият болен ангел, преоблечете го в болнична пижама, но плийз, внимавайте, защото над задника си има криле.“ А Локи щеше да лежи, да я гледа и да се усмихва с последни сили с най-светлата си и безпомощна усмивка. И да хърка: „Не се притеснявай, и без това живея вече пет хиляди години, уморих се, нека всичко да свърши. А най-важното, много съм щастлива, че приключихме делото на нашия живот.“ И да угасва, да угасва пред очите й… това момиче, тази птица…
— Много ви моля. — В пресекващия от мъка глас на Раел се долавяха ридания. — Един човек умира, спешно ми трябва лекарство.
Аптекарката вдигна неохотно глава от кръстословицата. В Раел се вторачиха плувнали в лой наистина свински очички, които излъчваха злоба.
— Девойко! Какви са тези скандали? Казвам ви на чист руски: няма. Умирал човек? Извикайте „Бърза помощ“, защо сте се домъкнали тук? Абстиненцията ли го мъчи? Махай се от тука, наркоманка такава! — разврещя се аптекарката, стигайки по логичен път до извода, че с такива като Раел не се говори на „ви“. — Ей сега ще извикам милиция! — добави дежурната заплаха.
Раел се изправи, обзета от непознат до този момент бяс. Бръкна под разкопчаното си яке, стисна релефната дръжка с белите си пръсти и извади пистолета „Хеклер и Кох“ със заглушител. Пропука изстрел и върху пластмасовия под се посипаха парчетата от стъклената преграда, зад която седеше аптекарката. Жената не успя дори да извика. През дупката, която се образува, Раел сграбчи аптекарката за яката и с неприсъща на жена сила я издърпа към себе си. В гънките на брадичката на аптекарката се бяха забили стъкла. Тя присви устни във вид на огромна буква О, но сподави вика си, преди да го издаде, защото право в откритата й уста се заби миришещото отвратително на топло оръжейно масло дуло на пистолета. Жената издаде нечленоразделен звук.
— Тъпа кучка — изригна Раел, сложила разтреперания си пръст на спусъка. — Казвай къде държиш ламифлуто, иначе ще те застрелям веднага на място.
Аптекарката се тресеше и не бе в състояние да изрече нито дума. По стола, на който седеше, започна да се образува тъмно мокро петно и Раел с отвращение осъзна, че това е урина. А освен това осъзна, че ей сега ще натисне спусъка. Изглежда, аптекарката също схвана това и се разпищя, подритвайки с крака и гледайки Раел също като блондинка — Кинг Конг.