Малинин надигна глава от писанието си и се прозя толкова широко, че можеше да послужи за модел на скулптурата „Самсон разкъсва пастта на лъва“. Дали пък да не се усамотеше настрани на онова съблазнително диванче, та малко да подремне? Един бибит знаеше кога негово благородие и Гавраилчо щяха да свършат, а пък времето си течеше — принцът вече стигна до трето ниво. Унтерофицерът затвори дневника си и стана, сетне се напъна, за да вдигне фолианта, който бяха взели от библиотеката, и погледът му се устреми към мечтания диван. Мислено той вече бе положил глава върху него и бе затворил очи, когато се разнесе предателското щракване на брава, а желязната врата се отвори и Калашников подаде глава оттам.