Макар че как да се оправяш с хората, без да се гневиш? Те можеха да изкарат от кожата и светец. Служителите му пак щяха да го обвинят в изостаналост, но преди наистина му беше по-лесно — изпрати десет египетски наказания и всички тичат, крещят, падат на колене и молят за милост. Общо взето, държат се както трябва. А сега, когато ги наказваше с цялата строгост, те изобщо не разбираха какво е това. Веднъж изпрати за наказание на Китай огромен брой скакалци, а те взеха, че ги изядоха, защото колкото и скакалци да им изпратеше, китайците пак бяха повече. Дали пък не трябваше да покрие Земята с непрогледен мрак? И от това нямаше никакъв смисъл, защото умниците веднага щяха да обяснят научно, че това е слънчево затъмнение и че няма нищо страшно. Ако превърне кръвта във вода, учените си имаха готово обяснение и за това — ставало дума за нашествие на червени микроорганизми. Ако от небето се посипят милиони жаби във въпросния Китай, а също и във Франция и Италия, само ще му благодарят, и то най-чистосърдечно. Точно в този момент с удоволствие би стоварил специално подбрани жаби в Санкт Петербург, но, уви, там имаше твърде много френски ресторанти. Как можа да се случи такава неприятност точно в края на отпуската му, заради която той се разстрои и вече изобщо не гледаше телевизия, иначе цялата му почивка щеше да отиде на вятъра. Това дори насила не можеш да го измислиш. Докато си седеше в стаята през деня и превключваше разсеяно каналите, случайно се натъкна на една новина — в Питер се канеха да монтират автоматични кабинки за молитви. Влизаш вътре, заключваш се, избираш нужната религия на сензорното табло, плащаш с карта и се молиш пред електронен духовен пастир. Техническият прогрес вече на нищо не приличаше. Страшно удобство бяха измислили — влизаш от улицата в една будка и се молиш на бърза ръка да ти опростят всички грехове — и сегашните, и на кредит. Сега вече беше ясно защо молитвата не се сбъдва — просто трябва да платиш на представителя на Гласа за директната й доставка и толкова по въпроса! Съблазънта да изпрати мълния върху главите на новаторите нарастваше с всеки изминал ден, но той беше Глас точно за да може да се противопоставя на всякакви съблазни. Макар че проблемът беше очевиден и отдавна вече бе време да смени пощурелия в преследването на кинти мениджмънт в половината от земните офиси. Дали пък да не обяви конкурс? Измислили са едни правила, направо да паднеш. Например през март и април не бива да се яде сметана, иначе ще гориш в Ада, и това го бил разпоредил самият Глас. Само че какво значение имаше за него кога ще ядат сметана? Или как ще го поздравяват — с два или с три пръста? Ако щат, да го поздравяват с пет пръста, какво щеше да промени това в крайна сметка? Преди дори се изгаряха един друг по време на дискусиите по тази толкова опасна тема, но сега поне започнаха да свикват консилиуми и вече не използват огън.
Ала не биваше да мисли само за лоши неща и да си разваля отпускарското настроение, защото днешният ден му поднесе и изключително приятни изненади. Понякога е голямо удоволствие да се убеждаваш, че си последната надежда на биологични същества, които си генерирал самият ти, пък макар и да се сещат за теб само в критични ситуации. Тази сутрин по различно време на плажа без малко не се удавиха трима души, но той им изпрати силен енергиен импулс и те изплуваха. Беше много странно, че това се случи, защото морето беше спокойно и нямаше никакво вълнение. Сигурно не са можели да плуват добре. И той чу с ушите си как един от тях хъркаше на пясъка, плюейки вода от белите си дробове: „Гласа ме спаси — първо нещо силно ме дърпаше надолу, но сетне като че ли ме избута от дълбокото.“ Трябваше да разкаже това на Гавраил. Ето как трябваше да изглежда истинската реклама — не онези безвкусни скопени клипове по телевизията, а реално сътворени добри дела. Но целият проблем беше в това, че въпреки огромното си желание не можеше да се озове на всяко място, където ставаше нещастие, за да го предотврати. За съжаление. Когато създаваше простичкия дизайн на Адам и Ева с молив (за целта първо трябваше да създаде самия молив), изобщо не планираше тези двама човека да се разплодят до шест милиарда европейци, китайци, индуси и негри. Нямаше как да направи добро на всички, защото иначе щеше да му се наложи да се стрелка като мълния по цялата планета. Май че нямаше да е зле да промени графика на отпуската си и да остане още един ден тук. Току-виж на някого му потрябвала помощ.
Небето окончателно се покри с тъмен пурпур и китайските хартиени фенери край басейна засветиха, обагряйки лениво поклащащата се вода с искрящ цвят. Внезапно Гласа усети съсредоточен изпитателен женски поглед отстрани, който буквално го изгаряше с откровеното си желание и любопитство. Кестенявата дама с дръзкия бански, която преди малко се възхищаваше от залеза, гледаше право в него и се усмихваше, хапейки уж случайно пухкавата си долна устна. На Гласа му прилоша, тъй като много добре знаеше какво означава това от страна на една жена. Трябваше да приеме някакъв по-скромен образ, не биваше да избира същия облик, какъвто имаше в Йерусалим, но го домързя да развихри фантазията си. Защото неговото основно плакатно „лице“ беше на благообразно старче с хитон, дълга бяла брада и тояга. Но беше трудно да се придържа към този образ, тъй като трябваше непрекъснато да се подпира на тоягата, да се хваща за кръста, да охка и да се оплаква от здравето си и от младежта. Трябваше час по-скоро да се скрие в стаята си, иначе някой подлец сетне щеше да надращи втора част на „Скот да Винчи“, а ти иди и доказвай, че не е имало никаква интрига. Между тях и спасителното пространство на хотелската стая имаше само един метър балкон, така че беше достатъчна една-единствена крачка встрани и… Но се налагаше да се усмихне в отговор, иначе щеше да е нелюбезно.