— Всички трудности в днешния живот са обяснени в древните книги — прекъсна четенето Калашников. — Личи си, че този апокриф е писан от човек, пък макар и светец. Та затова излиза, че хората не са виновни и че всички лоши неща са им донесени отвън. Макар че много жени със сигурност ще са благодарни на ангелите за „изписването на веждите и използването на белило и червило“. Но за сметка на това я сега се опитай да намекнеш, че гримът е измислен от Шефа. Веднага ще ти кажат: нищо подобно, това са ангелски дарове…
— Хайде да продължим — прекъсна го нетърпеливо Гавраил и Калашников започна да чете от новия ред. Книгата с едри готически букви беше стилизирана като имитация на древен екземпляр и страниците й бяха направени от истински пергамент от телешка кожа. Дори езикът на повествованието имитираше старофренски.
— „И зарида земята, и се изпълни с викове на скръб. Тогава погледнаха шестима ангели на име Михаил. Рафаил, Естериан, Вениамин, Елевтерий и Серафим и видяха много кръв, която течете по земята, и цялата неправда, която се въртете по земята. И те си казаха: Воплите на хората достигат от опустошената земя до небесните врати. И сега, о, свети небеса, душите на хората се обръщат с молба и казват: измолете ни правда от Гласа. И рекоха те на своя Глас: Престолът на славата Ти е във всички родове на света. Ти си прославен и възхвален! Ти сътвори всичко и господството над всичко принадлежи на Теб — всичко е положено и разкрито пред Теб и Ти виждаш всичко и нищо не може да бъде скрито от Теб. Тогава виж какво направиха тези ангели, как научиха на всякакви безчестил хората на земята и как разкриха небесните тайни на света. И как отидоха заедно при дъщерите човешки, преспаха с тях — с тия жени, и се оскверниха, и им откриха тези грехове. Жените родиха исполини и заради това цялата земя се изпълни с кръв и безчестие. И ето че сега отлъчените души плачат и отправят вопли към небесните врати и въздишките им се възнасят нагоре, защото не могат да избягат от нещастието, което са сътворили на земята. И Ти знаеш всичко, преди да се е случило, и Ти знаеш това и делата им, и пак нищо не им казваш. И какво трябва да направим сега с тях заради това?“
Калашников се закашля и отпи вода от гарафата, която Гавраил грижовно бе приготвил, а Вартоломей бе опитал предварително.
— Сега вече е ясно откъде са известни всевъзможните пози като отгоре и отзад — не издържа Малинин. — „Те научиха хората на земята на всички безчестия и им откриха тези грехове.“ Накъдето и да погледнеш, все ангели. И не е чудно, че са извадили тази глава от Библията. Сексът се смята за грях, но излиза, че изобщо не ни изкушава опашатият Шеф, а това изцяло е ангелска работа. Спомням си, че веднъж влизам в плевнята при вдовицата, дето ми е комшийка, а пък тя се навела да събира сеното и…
— Мамка му, няма ли да млъкнеш най-сетне? — не издържа Гавраил. — Писна ми от твоите коментари, цървул такъв! Какво ме гледаш така? Да не си решил да спориш? Е, внимавай, старче, опасно е да спориш с архангел.
Малинин беше наясно по този въпрос и затова отново млъкна.
— „И рече Гласа — прелисти страницата Калашников. — Изцелете земята, която ангелите развратиха, и възвестете изцеление на земята. Идете при незаконните деца и при прелюбодейците, и при децата на прелюбодейците и унищожете децата на прелюбодеянието и децата на стражите сред хората; и унищожете всички сладострастни души и децата на стражите, защото те постъпиха лошо с хората. Унищожете всяко насилие от лицето на земята и всяко зло деяние трябва да се прекрати. Идете и възвестете на стражите на небето, които са оставили възвишеното небе и светите вечни места и са се развратили с жени, и са постъпили тъй, както постъпват синовете човешки, и са си взели жени, и са потънали в голямо развращаване на земята, че те няма да имат покой на земята, нито прошка за греховете си. Те ще видят избиването на своите любимци и ще въздишат за гибелта на своите деца; и ще молят, но милосърдие и покой няма да има за тях.“
Малинин не можа да се сдържи.
— Много мило — отбеляза. — Луди времена са били тогава и като гледам, Гласа не се е церемонил много-много с хората — кълцал ги като зелки и никого не е жалел. Но е добре, че е набил канчетата на исполините. Не бих искал да си имам работа с тях, особено като се има предвид, че всеки е бил по три хиляди лакти на ръст.