— Странно е, че не сте се сетили веднага за това — рече Алексей, усмихвайки се загадъчно. — И в апокрифа също няма нито дума по този въпрос. Но в същото време точно те са пострадали най-много от вашия донос. Помислете малко… Кой се е лишил от ВСИЧКО само за един миг — и от любящите мъже, и от възхитителните бащи, и от опитните любовници, и от грижовните синове гиганти?
На челото на Гавраил внезапно се появиха две дълбоки бръчки. Той се прегърби, а ръцете му безцелно зашариха по масата.
— Да — каза вледенен. — Прав сте, трябваше да се досетя за това много по-рано. Сега вече виждам кой стои зад убийствата. „Красивите и прекрасни дъщери на рода човешки“. Или, казано накратко, това са жени.
— Точно така — усмихна се Калашников. — А сега ни остава да направим нещо съвсем дребно. Тъй да се каже, да изковем желязото, докато е горещо, и да поискаме от вашия архив данните от досиетата, за да видим кои точно от тези „дъщери“, които са били любовници и жени на ангелите, биха могли впоследствие да се озоват в Рая. Защото, ако може да се вярва на библейските правила, тук безгрешните жени и деца могат да бъдат произведени в ангели, стига да имат такова желание. Така ли е?
— Изумително! — възхити се Гавраил. — Принцът казва истината за вас.
— Зная — рече небрежно Калашников. — Хайде да потърсим архивната статистика за състава на ангелската колония на Земята. Аз също нямам време. Днес трябва да се видя с жена си и искам поне да успея да се избръсна.
— Съгласен съм — усмихна се архангелът. — Статистиката ни се намира на две места. Ако не открием веднага цялата фактология, която ни интересува, ще отида в другото крило на сградата. Ще прегледам архивите на ръка, а вие ще ме почакате тук.
Гавраил едва забележимо докосна едно копче на масата и един от шкафовете на стената се обърна, а от обратната му страна се появи огромна компютърна стена с гигантска клавиатура. Архангелът отиде до нея и като погледна в апокрифа на Енох, започна да набира името на колонията на Земята в търсачката…
Трийсет и девета глава
KpuAless
неделя, 20 часа и 11 минути
Все пак ламифлу се намери в една от онези две аптеки на „Тверска“, както обеща убитата аптекарка. Раел страшно бързаше, притиснала до гърдите си чантата със заветното лекарство, и на връщане не обърна внимание на колите в бяло и червено, които се бяха скупчили пред разтопените стени на аптеката, изградена наполовина от пластмаса. Над развалините се виеше лютив, задушаващ токсичен дим, но огънят отдавна вече бе угасен. По всичко личеше, че в този момент гражданите бяха възприели всичко това като обикновен пожар, макар че милицията сигурно също бе пристигнала. При всички случаи вероятно никой не беше чул, а тялото на аптекарката беше толкова обгоряло, че скоро нямаше да успеят да установят причината за смъртта й. А дотогава двете с Локи щяха да изчезнат оттук.
Ала Локи нямаше намерение да изчезва никъде. Температурата й беше от четирийсет градуса, тя ту се свестяваше, ту отново губеше съзнание, тялото й грееше като жарава, а от носа и устата й се точеше прозрачна течност. В редките моменти, когато идваше в съзнание, тя се опитваше да се премести в другия край на леглото, на по-голямо разстояние от Раел, тъй като инстинктивно се страхуваше да не зарази приятелката си. Легенът с кървавото повръщано стоеше до леглото, а състоянието на Локи се влошаваше все повече и повече. И макар Раел да захвърли якето си в антрето, да отвори веднага кутийката, да извади предварително приготвената спринцовка и да направи две инжекции ламифлу една след друга на болната, лекарството не помогна. Очевидно то действаше в ранен стадий, когато вирусът все още не се е разпространил из организма. Раел едва се сдържаше да не се стовари на леглото и да не се разплаче. Локи гаснеше пред очите й, а тя не можеше да й помогне с нищо. Оставаше й само да се измъчва и да чака момента, в който приятелката й щеше да престане да диша.
Въпреки това умиращата Локи отново дойде в съзнание.
— Там… — каза и посочи към компютъра. — Там… — Посивелият й пръст с розов нокът сочеше към тъмния монитор като клюнче на ранена птица. — Раел, моля те… Там…
Раел се досети какво иска Локи. Хлипайки включи компютъра, изчака го да зареди и сложи мишката на синия знак „Е“. А след това затрака по клавиатурата и набра паролата. Посланието се отвори веднага — беше красива картичка с яркочервени рози и готически надпис отдолу: