— Раел… — изрече Локи със слаб глас и се закашля.
— Какво? — сепна се, пропъждайки спомените. — Студено ли ти е?
— Не — отвърна мъчително приятелката й. — Как може да ми е студено, мамка му, при положение че температурата ми е над четирийсет. Излез от твоите екшъни, глупачко.
— Извинявай — втурна се към нея Раел. — Искаш ли нещо, слънчице?
— Искам — изхърка Локи, а по зачервеното й лице избиха ситни капчици пот. — Направи това, за което ще те помоля… ОТРЕЖИ МИ КРИЛЕТЕ.
За миг Раел си помисли, че приятелката й бълнува.
— Какво?!
— Каквото чу. — Силната кашлица заглуши думите й за секунда. — Искам да умра като човек, а не като ангел. Отрежи ги… докато съм жива.
— Не! — изкрещя Раел. — Ти няма да умреш, Локи! Ти няма да умреш!
— Ще умра — спокойно изрече Локи. — И недей да спориш, нямам време да те убеждавам. Просто направи това, което те помолих. И в името на Гласа, недей да крещиш така, тук стените са от шперплат, съседите ще чуят.
— Ще отидеш в Ада — разплака се Раел, отскубвайки кичур коса от главата си.
— Това е прекрасно — изхъхри болната. — За пет хиляди години този твой Рай ми писна. Не искам да стоя повече тук… Не искам да виждам никого… Аз си свърших работата, а за другото не ми пука… Хайде, моля те… УМОЛЯВАМ ТЕ!
С подпухнало от плач лице приятелката й се върна от кухнята, стиснала в двете си ръце служебния меч на ангела на възмездието. По навик го носеше навсякъде със себе си, но в повечето случаи наточеното оръжие се използваше за рязане на салати, тъй като пистолетът беше много по-удобен за убийство. Без никакви усилия обърна по корем лекото тяло на Локи и освободи влажните смачкани криле. Натисна съвсем лекичко меча и лявото крило изхрущя като зелев кочан и опръска лицето й със ситни капчици кръв, а от лопатката на Локи щръкна грозен червен чукан. Направи още едно точно професионално движение с меча и върху възглавницата остана да лежи второто крило, потрепвайки безпомощно, сякаш се опитваше да се върне при собственичката си.
— Интересно — давеше се от кашлица Локи, притиснала глава във възглавницата, — защо е прието да се смята, че щом отрежеш крилете на ангела, той става човек?
— Ами нали трябва да има някакъв начин — сви рамене Раел, бършейки капките кръв от лицето си. — Иначе какво друго да измислят?
Вместо да й отговори, Локи най-неочаквано се обърна отново по гръб. А след секунда скочи пъргаво на крака. Сетне с невероятна сила дръпна вцепенената ръка на Раел и изтръгна меча от нея. Вдигна го рязко над главата си и го размаха. Вторачените й в ъгъла на стаята очи се изпълниха със страшна ярост. Изплашена до смърт от необичайната промяна в поведението на приятелката си, Раел падна на колене и го направи съвсем навреме, защото сребърният меч профуча над главата й. Раел се претърколи по пода и погледна към ъгъла.
Там нямаше никого.
От устата на Локи хвърчаха слюнки, смесени с кръв и слуз, и изригваха ругатни, а думите на древния език, на който говореха в колонията на ангелите, се смесиха с руски псувни. Последва удар с меча и вратата на гардероба се разцепи на две: едната половина падна вътре, а другата отхвърча към прозореца. Огледалото се счупи и посипа двете приятелки с парчетата си. Локи вдигна меча зад гърба си, обърна се и, ръмжейки като звяр, разсече масата. Изпаднала в ярост тя хъркаше и трошеше остатъците й, а треските се разхвърчаха. Мечът разсече въздуха още няколко пъти. Раел със закъснение осъзна, че Локи ожесточено се сражава с някого… Но явно САМО тя виждаше врага си. Кикотейки се зловещо и отблъсквайки ударите на невидимия си враг, тя се носеше като вихър из стаята и трошеше мебелите. От тавана с грохот падна счупеният полилей, екранът на телевизора се спука, а компютърът се разпадна на части. Жилището се изпълни с миризма на дим. Локи замахна като кавалерист и с ужасяващ вопъл разсече пространството пред себе си. Мечът се заби дълбоко в пода. И тогава тя най-неочаквано спря. Две секунди стоя изправена, подпирайки се на дръжката. Очите й се забелиха, от устните й капеше кървава пяна и изведнъж ръцете й, които стискаха здраво меча, се отпуснаха безсилно. „Тя умря“ — отчаяната мисъл прониза съзнанието на Раел и тя избухна в сълзи. Сякаш за да потвърди това предположение, отпуснатото като парцалена кукла тяло на Локи падна до нея. От инерцията главата на момичето се удари в пода, чу се как вратът му изпука и очите му останаха отворени. „Вече не я боли“ — помисли си Раел. Протегна ръка и погали нежно мъртвата си приятелка по разпилените по пода светли коси. Гали я дълго, докато тялото й все още беше топло. Сетне Раел положи огромни усилия, за да се изправи на вдървените си крака, смъкна небесносиньото одеяло от насеченото легло и покри трупа с него.