Барбароса ръмжеше и нагъваше консервираното месо. По брадата му се стичаше кехлибарена мазнина.
— Виж ти — порази се от тази история участъковият. — Наистина не е извадило късмет това момче след смъртта си, това вече обяснява защо е толкова зъл.
— Той и приживе не се е отличавал с кой знае колко добър нрав — сви рамене банкерът.
— Знаеш ли какво. — Меринов беше озарен от внезапна идея. — Казваш, че се е удавил, така ли? Значи Чапаев също би трябвало да е тук?
— Василий Иванич ли? — отвърна флегматично събеседникът му. — Разбира се, че е тук. Да го извикам ли? Само не му разказвай вицове за него, плийз, че ще те направи на кайма. — И без да дочака отговор, извика към редицата от цинкови легла: — Васил Иванич? Защо си се сврял там? Ела тука да пиеш водка!
Един засмян мъж със засукани по юнашки мустаци и с овехтяла фланелка, украсена с вкопчили щипци в горните му джобове изсъхнали раци, си направи път през тълпата мълчаливи минувачи и започна да се провира към тях. На главата си носеше кожен калпак с червена лента, а в конопената му торба, преметната през рамото му, имаше два грамадни картофа.
— Водка ли? Хъм-хъм. Че защо не, може. — Той бутна калпака си на тила. — Въпреки че ти си буржоа, Андрюша, все пак си готино момче.
Меринов зяпна, докато гледаше как Василий Иванович прие с благодарност ръбестата водна чаша от ръцете на банкера. Героят на революцията я гаврътна, прокашля се и избърса мустаците си. И, естествено, не си замези с нищо.
— Буржоата също са хора, Васил Иванович — рече развеселено Баранов, наливайки водката. — Ето ти например си посичал белите със сабята си, нали? А сега я виж дали е имало смисъл да се биеш? На онзи свят и червените, и белите са на едно място.
— Много ми е обидно — потвърди Чапаев и отново избърса напоените си с почерпката на аванта мустаци. — Но знаеш ли какво ми каза веднъж един философ скитник, omnia transeut, id quoque. Сиреч, и това ще мине. Току-виж сте размислили и пак сте решили да строите комунизма.
— А, не — потръпна Баранов. — Ти, другарю командир на дивизия, си пий водката, но недей да правиш кофти прогнози. На нас втори път не ни трябва такова щастие.
Тази цинична фраза явно не се хареса на Чапаев, но той реши, че ще е нетактично да се нахвърля на благодетеля си, който не за пръв път го черпеше с водка. Но въпреки това трябваше да си го излее на някого. Чапаев издуха една малка жабка от крайчеца на устата си и се вторачи в раменете на Меринов.
— А на теб защо са ти откъснати пагоните? — попита командирът на дивизия, засуквайки ръкави, и дръпна към себе си стъписания участъков. — Да не си се маскирал, контра такава, мамка ти мръсна? Ей сегичка ще те замъкнем в Извънредния комитет и ще ти извадим кирливите ризи.
— Ей! Ей! Брейк! — застана банкерът между тях. — На теб, Василий Иванич, изобщо не бива да ти се дава водка. Каква контра ти е той? Той е най-обикновено съветско ченге. Ето на, развали цялата компания. Явно клюките, че непрекъснато се биеш, са верни. И с Врангел се търкаля по пода, и Колчак уби… А на Керенски защо му насини мутрата? Деденцето вече беше на деветдесет години! Успокой се най-сетне, гражданската война отдавна свърши.
Чапаев посърна.
— А не биваше да свършва. Не избихме всички контри и затуй сетне живяхме лошо. — Той стисна изсушения рак на фланелката си и го направи на прах. — Я вървете по дяволите, буржоа такива. Да не би някога да сте разбирали трудовия народ?
Чапаев взе недопитата чаша и се отдалечи. Меринов въздъхна с облекчение, тъй като се оказа, че прочутият герой от вицовете изобщо не е онзи комичен мустакат човек, какъвто го описваше хорската мълва след филма.