— Е, сега доволен ли си? — разкиска се Баранов. — И аз доскоро си мислех, че Чапаев е голям майтап. А след месец видях как се бъхти с трима миньори, които разказаха един безобиден виц за него: „Доведоха педофил“ — „Разстреляйте го!“ — „Не можем, Василий Иванич, той казва, че е познавал малкия Ленин!“ Командирът на дивизия може да бъде разбран от чисто човешка гледна точка — трудно е да заспиш като командир с орден „Червено знаме“ и да се събудиш като скечаджия от Comedy Club. Това е класически пример за черен пиар. Интересно на кого е вгорчил чак толкова живота Васил Иванич, че да му развали така тотално имиджа на Земята?
Петрович не слушаше дрънканиците на банкера, а се покатери на леглото и се загледа напрегнато пред себе си. Устните му се размърдаха, той разтърка очи и окончателно се убеди, че онова, което му се привижда в този момент, изобщо не се е появило от убийственото количество водка, което погълна.
— Помощ! — изрева с нечовешки глас Петрович и се завря под леглото.
За огромна изненада на Баранов улегналият Меринов само погледна в същата посока и последва примера на Петрович, но без да крещи. Сврени под леглото в неудобни пози и покрити с одеялото, двамата трепереха като лист на вятър. Банкерът се огледа, но не видя никого.
— Какво става тука? Да не би от водката вече да ви се привиждат зелени човечета?
— Тихооо… — изсъска Меринов. — Внимавай… ТЯ ще те чуе.
— Кой ще ме чуе? — повдигна вежди банкерът. — Кажете де, кой ще ме чуе?
— Шшшшшшшт… — съскаше като змия милиционерът. — Това е същата онази… едно от двете момичета, които убиха мен и Петрович… Недей да привличаш вниманието й.
— Че какво ще ти направи тук? — не можеше да проумее стъписаният Баранов. — Тук има само трупове. От какво се страхуваш? Хайде, излизай оттам.
— Млъкни веднага! — изрева участъковият. — Няма значение дали сме мъртви или не, дявол знае какво можеш да очакваш от тази твар… За всеки случай е по-добре да се скрием.
Банкерът се подчини на желанието на приятелите си по чашка и млъкна. Покрай него, загърната с небесносиньо одеяло и стъпвайки боса по бетонния под, мина Локи. Когато забеляза съсредоточения мъжки поглед, тя кокетно оправи косата си. И се усмихна.
До леглото се появи регистраторката с очила на носа, надничайки в един лист.
— Антон Петрович Холмогоров, номер 224 СД 557 К тук ли е?
— Аха — едва се чу изпод цинковото легло.
— Тръгвайте. — Сгъна листа регистраторката. — Мотрисата за Ада е на перона. Моля, не закъснявайте и проверете дали сте взели всичките си вещи.
„Петрович са го погребали — помисли си натъжено банкерът. — А пък аз свикнах с него през тая седмица. Така скоро няма да има с кого да изпия една водка.“
Четирийсет и първа глава
Счупената лилия
неделя, 22 часа и 34 минути
Въпреки късния час блондинката с платинени коси продължаваше да седи на работното си място, забила уморен поглед в компютъра. Знакът в айсикюто си стоеше непоколебимо червен вече часове наред, а RL2 така и не се появяваше. Всъщност той вече нямаше защо да се появява, тъй като взаимноизгодното им сътрудничество можеше да се смята за приключило. Но поне да беше казал едно благодаря на сбогуване. Днес Гласа би трябвало да се върне от отпуск, но още не бе пристигнал. Е, кой знае каква спешна работа му се бе отворила — може би предотвратяваше Третата световна война. Освен това малко се притесняваше, че Локи и Раел нито веднъж не отговориха на посланието й, което тя остави в засекретения сайт. Макар че за това също можеше да има обяснение — да речем, момичетата пируваха в някой бар и празнуваха бурно знаменателното събитие. Оставаше й да изчака само грандиозния крах на Гавраил и след това щеше да се премести в земната вила, където още същата вечер щеше да влезе чисто гола в напълнения с бира басейн. Да, на Гавраил му оставаха броени часове, защото дори в екстрени случаи Гласа забавяше връщането си от отпуск с не повече от едно денонощие, а това означаваше, че със сигурност щеше да се върне в селенията на Небесната канцелария в понеделник. И какъв щеше да стане Гавраил, след като го уволнеха? Това не беше чак толкова важно. След такъв провал в Рая нямаше да му разрешат да разнася дори пици. Към полунощ щеше да се срещне на едно тайно място с Лаели, която фактически ликвидира сама всички мръсници от специалните предварително подготвени от нея гнезда. Да, наистина, все пак тя ненапразно беше най-добрата в отряда на ангелите на възмездието или поне се бе научила да убива виртуозно и безшумно и в ЦРУ направо биха се пръснали от яд, че не са я наели да отстрани Фидел Кастро. А двете заедно в чест на победата си щяха да пийнат нещо специално… е, можеше и отдавна втръсналия им ананасов сок. Че какво значение имаше? Когато си разчистваш сметките с основния си враг, дори и сокът се превръщаше в най-силната водка. А в същото време трябваше спешно да решат сакралния въпрос как да постъпят с Калашников и Алевтина. По-рано през деня пита Раел за това, но тя й даваше един и същи отговор — свидетелите трябва да се ликвидират, особено онези, които предизвикателно са отказали да играят по правилата им. Може би беше точно така и щом те работеха за Гавраил, значи също им бяха врагове. А защо да не направят едно посещение на добра воля при Алевтина, преди Гласа да се с върнал? Разбира се, те я бяха преместили на охраняван остров, но в охраната работеше Лаели и тя имаше пропуск… И може би за резерва бе останало едно заветно флаконче…